Многократният Световен шампион по Muay Thai Orono Wor Petchpun е роден на 22 август 1978 г. в Nonthaburi, Thailand. Бойното му име произхожда от това на друга легенда - Orono Por Muangubon. Той притежава 9 шампионски титли и е един от най-великите Muay Thai шампиони на своето време. Понастоящем Ороно е инструктор в сингапурската школа Evolve Mixed Martial Arts.
Той израства в многодетно семейство със седем братя и две сестри. Родителите му са бедни фермери, отглеждащи ориз. Децата помагали на родителите си в оризищата под палещите лъчи на яркото слънце.
"Знаех, че ако последвам традицията, вероятно и аз ще бъда на същото поле след двайсет години", разказва Ороно.
Ороно е мислел да стане рибар, за да изкарва повече пари. Той се нуждаел от средстнва, за да продължи училището си и да получи по-късно бакалаварска степен без да притеснява родителите си за това.
Всяка нощ до късно той е разплитал рибарските мрежи, а сутрин рано ставал, за да събере улова. Парите му стигали, колкото да отиде на училище и да има за закуска.
"Всяка неделя с баща ми гледахме срещи по Муай Тай по телевизията. Баща ми казваше: Имам осем сина, а нито един не е Муай Тай боец. Това се отпечата в съзнанието ми и исках да стана един от тях. "
Когато е на 15 години един от съучениците му забелязал, че Ороно не разполага с много пари. Той му показал портфейла си пълен с банкноти.
"Забелязах, че нямаш пари, а аз спечелих тези от Муай Тай. Не се ли интересуваш от това?"
След училище двамата отишли в кемпа, където тренирал съученика му и го представил на треньора.
"Никога не бях стъпвал на подобно място, разказва Ороно. Ритъмът на ударите и ритниците беше хипнотизиращ. Имаше момчета на различна възраст - от седемгодишни до тийнейджъри, които ритаха, нанасяха удари, лакти, колене, скачаха."
Стените на кемпа били пълни с фотоси на бивши шампиони заедно с техните колани. Собственикът на кемпа започнал да оглежда Ороно.
"Твърде е слаб, казал той, обикаляйки го. Ще получиш два удара и ще счупиш някоя кост"
Ороно се осмелил да каже, че иска да пробва все пак.
"Колко си годишен?", попитал го собственикът. Когато разбрал, че е на 15 г. му отвърнал, че е твърде голям за начинаещ.
"Доказах му, че греши. когато спечелих първата си среща, получих 300 тайландски бата. Не беше много, но аз бях щастлив. Нокаутирах съперника си с ляв прав и коляно. Той беше ученик и беше тренирал Муай тай. Първата ми победа ми отвори апетита за още. Спечелих още осем боя, като продължавах да ходя на училище."
В първата си зала той се научава как да се бие в клинч, използвайки лактите и колената си. Треньорите го карали да се фокусира именно върху този начин на водене на боя, повтаряйки едно и също хиляди пъти. Когато се премества в Wor Petchpun Gym по-късно, той овладява и усъвършенства левия си кик. Треньорът му Waipot Petchpun му казва, че левият му кик се нуждае от усъвършенстване, той трябва да вкарва повече таза, да завърта повече опорния крак и да се завърта повече по време на ритника. След много години тренировки по Муай Тай Ороно осъзнава, че има още много да учи.
"По време на моята кариера в Muay Thai бях познат с левия си кик, левия си лакът и колена. Спечелих много боеве благодарение на тези техники и нокаутирах мнозина. Бил съм се с Йодсанклай Феъртекс, Буакау Пор Прамук и Саенчай. Никога не съм се боял, исках да победя".
През 2001 г. Ороно се бие с Buakaw на Lumpinee. Това става, след като Ороно печели първата си Световна титла срещу Petchek Sor Suwannapakdee и по същото време завършва бакалавърската си степен.
"В моята провинция малцина имат лукса да завършат висше образование. Аз обаче спестих достатъчно пари от боевете си. За мен да завърша беше много важно. Дипломирането ми бе чест за моето семейство. Аз спечелих тази битка и уважението на моето семейство - това бе първата бакалавърска степен във фамилията."
От всичките си съперници той смята Саенчай за най-велик.
"Неговата техника е удивителна. Не случайно го смятат за най-великия Муай Тай боец в историята. За разлика от другите боксьори той действително е ловък и винаги те изненадва с атаката си. Никога не можеш да знаеш, какво можеш да очакваш от Саенчай."
Първият път, когато се бие със Саенчай, съдиите отсъждат в полза на последния. Санечай е по-техничния в този ден и доказва, че е легенда.
"Знаех, че един ден ще се срещнем отново, но този път ще бъда по-добре подготвен", казва Ороно.
Две години по-късно двамата се срещат отново на Лумпини.
"Използвах височината си и по-големия обхват, поддържайки дистанция с тийпове. Саенчай пробва страничен кик, но го парирах. Аз направих няколоко добри удари с ръка през първия рунд, а той "вкара" няколко ниски ритника. Не го допуснах до себе си, бях се концентрирал върху победата. Използвах всеки шанс да го подсека и поваля на земята.
Накрая, когато го докопах в клинч, използвах коленете си и лактите. Той получи разсечения над носа си и над дясното око. Спечелих мача тази нощ и това бе един от най-славните ми моменти в моята кариера."
Превод: melee-fight
 |
| Снимки: Бангкок пост |
Почти всеки помни видеоиграта Street Fighter. Sagat беше последния бос, който бе много труден за побеждаване. Той беше облечен с Муай Тай шорти (по него време малцина бяха чували за тайландското бойно изкуство) и с превръзка на едното око.
Сагат бе омразен с неговите силни удари, мощни ъпрекъти и тройни ритници. Малко хора обаче знаят, че зад образа на героя Сагат от играта стои истински Муай Тай боец: Sagat Petchyindee.
Сагат е роден през 1958 г. в Phimai, Nakhon Ratchasima. Той е седмо от общо десетте деца в семейството. Всички момчета от фамилията са били Муай Тай бойци. Дядото на Сагат - Suk Prasathin Phimai - бил известен и даже има негова статуя в селището в знак на почит за неговите успехи на ринга.
Сагат навлиза в света на Муай Тай на 11 години покрай един от братята си. След половин година тренировки той взема участие в първия си бой по време на храмовия празник в селото, като го печели. След 20 боя момчето остава непобедено и привлича внимание върху себе си. Така в селото пристига Boonyeam Sophon, собственик на Муай Тай зала в Porntawee. След поредната победа на 16-годишния Сагат, той иска разрешение от чичото на момчето да го вземе със себе си в своята зала в Бангкок, където да го тренира.
"Ще го направя звезда", заявява треньорът.
Животът на Сагат изведнъж се променя - от боеве на местни рингове той става част от нещо по-сериозно. Както заявява сам: "Беше все едно от училищната скамейка да се преместиш в Университета."
Той се присъединява към Petchyindee gym, от където взема бойното си име.
"Преди това нямах нищо повече освен бойните си инстинкти, тук получих много теоритични знания, които нямах преди това", казва Сагат.
Първият му бой за новата зала е на Ratchadamnoen stadium. Той губи, но се връща в злата, където тренира усърдно, осъзнавайки, че уменията му не са достатъчни, за да се наложи над по-трудни противници.
Две години по-късно той достига точката, където печели пет боя един след друг. На първия турнир на Ratchadamnoen той печели пояса в категория петел. Сагат се пробва и на боксовия ринг, където се представя успешно. Той печели титлата в леката дивизия на Association of Boxing Commissions и Oriental and Pacific Boxing Federation (OPBF) през 1986 и 1987 години.
По време на кариерата си той познава също така и вкуса на поражението. През 1978 г. след два мача в професионалния бокс Сагат излиза срещу Уилфредо "Базука" Гомес за титлата на Световния боксов съвет (WBC). Тайландецът губи с нокаут в третия рунд.
В последствие започва да търпи поражения и в срещи по Муай Тай. На 25-годишна възраст той претърпява девет поредни загуби и смята, че кариерата му е завършила. Сагат даже търси съветите на местни монаси, тъй като решава, че му е направена черна магия.
Сагат се връща в родното си село, където се среща с друг монах. Той ще помни думите му през останалата част от живота си:
"Не се заслепявай от славата, когато си на върха и не се предавай, когато падаш".
Сагат връща увереността си и открива новото си оръжие: ъперкъта. С негова помощ печели репутацията са ни нокаутьор и се оттегля от кариерата на 28-годишна възраст. Той записва 317 боя, 266 победи, 40 загуби и 11 равни мача. 150 от победите му са с нокаут.
Сагат става световен шампион по Муай Тай и кикбокс, а също така и трикратен Лумпини шампион. В професионалния бокс записва 14 срещи с 12 победи.
След края на кариерата си той получава множество оферти като треньор. Сагат тренира бойци в различни зали, включително и в Австралия. По-късно се мести в Япония, където е познат като страховит боец, като преподава в зала в Осака.
С излизането на играта Street Fighter през 1994 г. той спечели световна слава, но не и пари. Героят Сагат е представен от Capcom, разработчиците на играта, като "Императора на Муай Тай". Той външно не прилича на прототипа си, а и разрабточиците никога не признават, че са взаимствали образа от реалния персонаж. Те никога не са влезли в контакт със Сагат, а самият той имал намерение да ги съди, но се отказва, тъй като пресметнал, че времето и парите, които ще похарчи няма да имат възвръщаемост.
Все пак той използва играта за самореклама, като разтръбява, че той е Street Fighter-а. Така успява да си намери работа като треньор в Италия и Америка.
Славата и парите, спечелени през кариерата му на боксьор, го правят осигурен до края на дните му. Той обаче започва друга голяма битка в живота си: тази с наркозависимостта. Сагат е арестуван за първи път през 2002 г. Вторият му арест му осигурява затвор, а през 2009 г. е пратен отново в затвора за пет години.
Сагат не говори много за това време, но разказва, че е боец по природа и след като е паднал, той трябва да се изправи отново. След като се отървава от зависимостта си той получава работа отново като треньор в различни тренировъчни центрове. Сега той е на 58 години и казва, че ритникът му е същия като на 18 години.
"Това, на което искам да науча учениците си е, да не бъдат твърде самоуверени, тъй като славата не трае вечно."
"Важно е да спестявате парите си, а не да ги харчите глупаво", казва още той.
"Най-трудното нещо, след като спечелиш шампионска титла е, да я защитиш."
Източник: Бангкок пост
Ники Холцкен стана кикбоксьор на 2015-та година според допитване на изданието "Кикбоксинг планет", цитиран от Melee-fight. Анкетата е проведена в периода от 1 ноември 2015 г. до 6 юни, като 433 гласа от общо 1315 са отишли за Холцкен. След него веднага се нарежда друг холандец - Рико Верховен (340 гласа), а на трето място е тайландеца Ситичай Ситсонгпийнонг с 294 гласа.
Холцкен е роден и израстнал в Хелмонд, Холандия. В ранните си години е тренирал при Кор Хемерс от Golden Glory gym в Breda. Той се е занимавал заедно с други големи имена в кикбокса като Гокхан Саки, Цимерман, Алистър Овърийм, Леко и Семи Шилт. Сега той притежава собствена зала и свой екип, наречен "Холцкен Тийм". През последните години той стана един от най-популярните имена в кикбокса. Холцкен притежава отлични боксови умения, които му дават предимство при ударите с ръце. През 2013 г. той печели Световната GLORY Welterweight Титла и я защити три пъти поред.
Ники Холцкен има 10 победи и като професионален боксьор, като няма загуба и има амбицията да се пренасочи от кикбокса към класическия бокс. Той даже тренира и в залата на Флойд Мейуедър при Джеф Мейуедър през март.
