Легенди на Кикбокса и Муай Тай: Nokweed Davy се биеше по всяко време, на всяко място, срещу всеки

Истинското му име е Wichit Somboon, познат на ринга като Nokweed Davy, той е легендарен Muay Thai шампион. Nokweed Davy почина внезапно през миналата седмица на 51-годишна възраст в Тайланд. 

Както мнозина други nak muay Nokweed Davy произхожда от бедно семейство, живеещо в Южен Тайланд. Той започва своята кариера на 7-годишна възраст, прокарвайки своя път до върха през 80-те и 90-те години на миналия век. Тойе трикратен шампион на стадиона Rajadamnern в три различни категории. 

Правилото "По всяко време, на всяко място, във всяка категория" важи за него. Тежащ 72 кг. той се бие срещу 107-килограмовата звезда на К-1 Жером Льо Боне през 1995 г. 
Nokweed Davy  има 312 битки на ринга и въпреки страховитата си кариера, той остава скромен и не говори много за миналото си. Kevin Siam, кореспондент на Siam Fight News, си спомня:

"Nokweed никога не искаше нищо от никого, никога не ламтеше за пари и не обичаше да споделя своите боксови истории. Той беше срамежлив и не се хвалеше никога. В залата обаче беше истински звяр." 

Някои детайли от миналото му са достойни за сюжет от екшън филм. Така например в спор с таксиметров шофьор Nokweed Davy му нанася ритник с левия си крак, убивайки опонента си на място. Легендата гласи, че докато е в затвора, тайландската мафия го измъква от там срещу уговорката да загуби няколко срещи. 

На 40-годишна възраст се оттегля от активната си кариера на боец и става треньор. Известният сега Джабар Аскеров е бил негов ученик. 

Източник: fightland.vice.com

Виж още:

Легенди на Муай Тай: Orono Wor Petchpun - един от малцината, победил Саенчай

Многократният Световен шампион по Muay Thai Orono Wor Petchpun е роден на 22 август 1978 г. в Nonthaburi, Thailand. Бойното му име произхожда от това на друга легенда - Orono Por Muangubon. Той притежава 9 шампионски титли и е един от най-великите Muay Thai шампиони на своето време. Понастоящем Ороно е инструктор в сингапурската школа Evolve Mixed Martial Arts.

Той израства в многодетно семейство със седем братя и две сестри. Родителите му са бедни фермери, отглеждащи ориз. Децата помагали на родителите си в оризищата под палещите лъчи на яркото слънце. 

"Знаех, че ако последвам традицията, вероятно и аз ще бъда на същото поле след двайсет години", разказва Ороно.
Ороно е мислел да стане рибар, за да изкарва повече пари. Той се нуждаел от средстнва, за да продължи училището си и да получи по-късно бакалаварска степен без да притеснява родителите си за това.

Всяка нощ до късно той е разплитал рибарските мрежи, а сутрин рано ставал, за да събере улова. Парите му стигали, колкото да отиде на училище и да има за закуска.

"Всяка неделя с баща ми гледахме срещи по Муай Тай по телевизията. Баща ми казваше: Имам осем сина, а нито един не е Муай Тай боец. Това се отпечата в съзнанието ми и исках да стана един от тях. " 

Когато е на 15 години един от съучениците му забелязал, че Ороно не разполага с много пари. Той му показал портфейла си пълен с банкноти. 

"Забелязах, че нямаш пари, а аз спечелих тези от Муай Тай. Не се ли интересуваш от това?"

След училище двамата отишли в кемпа, където тренирал съученика му и го представил на треньора.

"Никога не бях стъпвал на подобно място, разказва Ороно. Ритъмът на ударите и ритниците беше хипнотизиращ. Имаше момчета на различна възраст - от седемгодишни до тийнейджъри, които ритаха, нанасяха удари, лакти, колене, скачаха."

Стените на кемпа били пълни с фотоси на бивши шампиони заедно с техните колани. Собственикът на кемпа започнал да оглежда Ороно. 

"Твърде е слаб, казал той, обикаляйки го. Ще получиш два удара и ще счупиш някоя кост"

Ороно се осмелил да каже, че иска да пробва все пак.
"Колко си годишен?", попитал го собственикът. Когато разбрал, че е на 15 г. му отвърнал, че е твърде голям за начинаещ. 

"Доказах му, че греши. когато спечелих първата си среща, получих 300 тайландски бата. Не беше много, но аз бях щастлив. Нокаутирах съперника си с ляв прав и коляно. Той беше ученик и беше тренирал Муай тай. Първата ми победа ми отвори апетита за още. Спечелих още осем боя, като продължавах да ходя на училище."
В първата си зала той се научава как да се бие в клинч, използвайки лактите и колената си. Треньорите го карали да се фокусира именно върху този начин на водене на боя, повтаряйки едно и също хиляди пъти. Когато се премества в Wor Petchpun Gym по-късно, той овладява и усъвършенства левия си кик. Треньорът му Waipot Petchpun му казва, че левият му кик се нуждае от усъвършенстване, той трябва да вкарва повече таза, да завърта повече опорния крак и да се завърта повече по време на ритника. След много години тренировки по Муай Тай Ороно осъзнава, че има още много да учи. 

"По време на моята кариера в Muay Thai бях познат с левия си кик, левия си лакът и колена. Спечелих много боеве благодарение на тези техники и нокаутирах мнозина. Бил съм се с Йодсанклай Феъртекс, Буакау Пор Прамук и Саенчай. Никога не съм се боял, исках да победя". 

През 2001 г. Ороно се бие с Buakaw на Lumpinee. Това става, след като Ороно печели първата си Световна титла срещу Petchek Sor Suwannapakdee и по същото време завършва бакалавърската си степен. 

"В моята провинция малцина имат лукса да завършат висше образование. Аз обаче спестих достатъчно пари от боевете си. За мен да завърша беше много важно. Дипломирането ми бе чест за моето семейство. Аз спечелих тази битка и уважението на моето семейство - това бе първата бакалавърска степен във фамилията."

От всичките си съперници той смята Саенчай за най-велик. 
"Неговата техника е удивителна. Не случайно го смятат за най-великия Муай Тай боец в историята. За разлика от другите боксьори той действително е ловък и винаги те изненадва с атаката си. Никога не можеш да знаеш, какво можеш да очакваш от Саенчай."

Първият път, когато се бие със Саенчай, съдиите отсъждат в полза на последния. Санечай е по-техничния в този ден и доказва, че е легенда. 

"Знаех, че един ден ще се срещнем отново, но този път ще бъда по-добре подготвен", казва Ороно. 


Две години по-късно двамата се срещат отново на Лумпини. 
"Използвах височината си и по-големия обхват, поддържайки дистанция с тийпове. Саенчай пробва страничен кик, но го парирах. Аз направих няколоко добри удари с ръка през първия рунд, а той "вкара" няколко ниски ритника. Не го допуснах до себе си, бях се концентрирал върху победата. Използвах всеки шанс да го подсека и поваля на земята.

Накрая, когато го докопах в клинч, използвах коленете си и лактите. Той получи разсечения над носа си и над дясното око. Спечелих мача тази нощ и това бе един от най-славните ми моменти в моята кариера."

Превод: melee-fight

Виж още:

Sagat от играта Street Fighter е истински Муай Тай боец

Снимки: Бангкок пост

Почти всеки помни видеоиграта Street Fighter. Sagat беше последния бос, който бе много труден за побеждаване. Той беше облечен с Муай Тай шорти (по него време малцина бяха чували за тайландското бойно изкуство) и с превръзка на едното око. 

Сагат бе омразен с неговите силни удари, мощни ъпрекъти и тройни ритници. Малко хора обаче знаят, че зад образа на героя Сагат от играта стои истински Муай Тай боец: Sagat Petchyindee. 

Сагат е роден през 1958 г. в Phimai, Nakhon Ratchasima. Той е седмо от общо десетте деца в семейството. Всички момчета от фамилията са били Муай Тай бойци. Дядото на Сагат - Suk Prasathin Phimai - бил известен и даже има негова статуя в селището в знак на почит за неговите успехи на ринга.

Сагат навлиза в света на Муай Тай на 11 години покрай един от братята си. След половин година тренировки той взема участие в първия си бой по време на храмовия празник в селото, като го печели. След 20 боя момчето остава непобедено и привлича внимание върху себе си. Така в селото пристига Boonyeam Sophon, собственик на Муай Тай зала в Porntawee. След поредната победа на 16-годишния Сагат, той иска разрешение от чичото на момчето да го вземе със себе си в своята зала в Бангкок, където да го тренира.  

"Ще го направя звезда", заявява треньорът.

Животът на Сагат изведнъж се променя - от боеве на местни рингове той става част от нещо по-сериозно. Както заявява сам: "Беше все едно от училищната скамейка да се преместиш в Университета." 

Той се присъединява към Petchyindee gym, от където взема бойното си име. 

"Преди това нямах нищо повече освен бойните си инстинкти, тук получих много теоритични знания, които нямах преди това", казва Сагат. 

Първият му бой за новата зала е на Ratchadamnoen stadium. Той губи, но се връща в злата, където тренира усърдно, осъзнавайки, че уменията му не са достатъчни, за да се наложи над по-трудни противници. 

Две години по-късно той достига точката, където печели пет боя един след друг. На първия турнир на Ratchadamnoen той печели пояса в категория петел. Сагат се пробва и на боксовия ринг, където се представя успешно. Той печели титлата в леката дивизия на Association of Boxing Commissions и Oriental and Pacific Boxing Federation (OPBF) през  1986 и 1987 години. 
По време на кариерата си той познава също така и вкуса на поражението. През 1978 г. след два мача в професионалния бокс Сагат излиза срещу Уилфредо "Базука" Гомес за титлата на Световния боксов съвет (WBC). Тайландецът губи с нокаут в третия рунд. 

В последствие започва да търпи поражения и в срещи по Муай Тай. На 25-годишна възраст той претърпява девет поредни загуби и смята, че кариерата му е завършила. Сагат даже търси съветите на местни монаси, тъй като решава, че му е направена черна магия. 

Сагат се връща в родното си село, където се среща с друг монах. Той ще помни думите му през останалата част от живота си:

"Не се заслепявай от славата, когато си на върха и не се предавай, когато падаш".

Сагат връща увереността си и открива новото си оръжие: ъперкъта. С негова помощ печели репутацията са ни нокаутьор и се оттегля от кариерата на 28-годишна възраст. Той записва 317 боя, 266 победи, 40 загуби и 11 равни мача. 150 от победите му са с нокаут. 

Сагат става световен шампион по Муай Тай и кикбокс, а също така и трикратен Лумпини шампион. В професионалния бокс записва 14 срещи с 12 победи.

След края на кариерата си той получава множество оферти като треньор. Сагат тренира бойци в различни зали, включително и в Австралия. По-късно се мести в Япония, където е познат като страховит боец, като преподава в зала в Осака. 

С излизането на играта Street Fighter през 1994 г. той спечели световна слава, но не и пари. Героят Сагат е представен от Capcom, разработчиците на играта, като "Императора на Муай Тай". Той външно не прилича на прототипа си, а и разрабточиците никога не признават, че са взаимствали образа от реалния персонаж. Те никога не са влезли в контакт със Сагат, а самият той имал намерение да ги съди, но се отказва, тъй като пресметнал, че времето и парите, които ще похарчи няма да имат възвръщаемост. 

Все пак той използва играта за самореклама, като разтръбява, че той е Street Fighter-а. Така успява да си намери работа като треньор в Италия и Америка.

Славата и парите, спечелени през кариерата му на боксьор, го правят осигурен до края на дните му. Той обаче започва друга голяма битка в живота си: тази с наркозависимостта. Сагат е арестуван за първи път през 2002 г. Вторият му арест му осигурява затвор, а през 2009 г. е пратен отново в затвора за пет години.

Сагат не говори много за това време, но разказва, че е боец по природа и след като е паднал, той трябва да се изправи отново. След като се отървава от зависимостта си той получава работа отново като треньор в различни тренировъчни центрове. Сега той е на 58 години и казва, че ритникът му е същия като на 18 години. 

"Това, на което искам да науча учениците си е, да не бъдат твърде самоуверени, тъй като славата не трае вечно."

"Важно е да спестявате парите си, а не да ги харчите глупаво", казва още той. 

"Най-трудното нещо, след като спечелиш шампионска титла е, да я защитиш."

Източник: Бангкок пост

Виж още:

Легенди на Кикбокса и Муай Тай: Ще видим ли сблъсъка Рико Верховен - Бадр Хари?

Холандският "Принц на кикбокса" Рико Верховен хвърли ръкавицата на Бадр Хари (Мароко). Това се случи в телевизионно интервю по холандска телевизия. Водещият го попита дали е вярно, че иска да проведе бой с Хари, на което Рико отговори, че няма проблем, стига Бадр Хари да е съгласен. Верховен беше подканен от водещия да отправи предизвикателството на момента, на което холандецът отговори: "Бадр, ти знаеш, че съм готов, аз съм номер 1 в своята категория, и ако си готов за бой, дай да го направим!"

Половин час по-късно Бадр Хари отговори в Туитър, приемайки предизвикателството:

Wolves don't lose sleep over the opinion of sheep. @RicoVerhoeven pic.twitter.com/IGNlzZSUHc

— Badr Hari (@badr84hari) April 12, 2016

Рико Верховен е роден на 10 април 1089 г. и е Световен Glory шампион в тежка категория. Той започва да се занимава с бойни изкуства на 6 г. в залата по киокушин карате, трениран от баща си. На 7-годишна възраст започва да се занимава и с кикбокс. През годините се е бил с един от най-големите имена в бойните спортове, побеждавайки своя кумир - Петер Аертс, от когото се е възхищавал като дете, гледайки мачовете му от К-1 в Япония. 




След мача си с Аертс, за да не губи форма се записва за мач по професионален бокс, побеждавайки във втория рунд с нокаут Янош Финфера от Унгария.


Верховен е Световен Glory шампион в тежка категория от 2013 до сега. В интервю признава, че е имал намерение да стане ММА боец и преди да подпише с Glory се е заел с граплинг, включвайки се в състезания, като до момента няма загубен мач, ставайки шампион на Холандия. Той не изключва възможността да смени кикбоксьорския ринг с октагона в бъдеще, както и да се качи отново на професионалния боксов ринг.

Виж още:

Легенди на Кикбокса и Муай Тай: "Доктор" Джорджо Петросян "лекува" на ринга с хирургическа точност

На страниците на нашия блог често може да намерите вдъхновяващите истории на едни от най-знаменитите бойци в кикбокса и Муай Тай. Една от звездите на съвременните бойни спортове е Джорджо Петросян и неговото име не може да не намери място на нашата "стена" на знаменитостите.

Джорджо Петросян е роден на 10 декември 1985 г. в арменската столица Ереван. Истинското му име е Геворг Петросян. На 14-годишна възраст той се преселва в Италия заедно с баща си и по-големия си брат. Те пристигат нелегално на Ботуша и са живели като бездомници в Милано, спейки по жп гарите. 

За заниманията си с бойни изкуства той се вдъхновил от филмите с Брус Лий и Жан-Клод Ван Дам. Така той започва да се занимава с Муай Тай, като по-голямата му част от кариерата преминава в клуба Satori Gladiatorium Nemesis под грижите на треньора Алфио Романут. Сега има свой собствен клуб, наречен Team Leone Petrosyan.

Тайландците тровят нарочно Петросян?

Любопитен факт от кариерата на Джорджио е, че тайландците уплашени от уменията му са се опитали да го отровят преди боя му срещу Нонтанан Пор Парамук през 2007 г. на легендарния стадион "Лумпини". 

"Той беше почти мъртъв - разказа неговият треньор Алфио Романут пред българския спортен сайт "Спортал". - Не можеше да говори 3-4 дни. Лежеше на леглото, а урината му беше бяла. Не мога да разбера как може тайландците да постъпят по подобен начин. Беше пил някаква напитка, която го покоси. Оттогава сме спрели всякакви лагери в Тайланд."

Петросян губи мача по точки, а самият той казва отново пред Спортал какво си спомня от боя:

"Ами, помня, помня, че загубих, защото бях болен. Те ме разболяха. Винаги съм искал реванш, но те не приеха моето предизвикателство."

Защо го наричат "Доктора"?

Защо наричат Джорджо с прозвището "Доктора"? Той обяснява това пред "Спортал" през 2009 г.:

"Това е интересна история. Не знам как точно излезе Доктора, но в началото ме наричаха Хирурга. Спечелих мач с нокаут в първия рунд. Един от съдиите направи снимки на четири различни лоукика. Каза, че били с оперативна точност. Оттам започнаха да ми казват Хирурга. Нямам идея как това се превърна в Доктора. Прякорът тръгна от уста на уста. Може би защото е по-лесно да се помни, отколкото Хирурга."

Равенство с Буакау

Най-голяма известност получава Петросян, след като през май 2007 г. постига равенство в боя си срещу Буакау, който тогава се състезава за лагера Пор Прамук и носи нейното име. Мнозина смятат, че тайландецът е спечелил, но не може да се отрече, че Джорджио играе както винаги с хирургическа прецизност. 

Какво казват другите за него?

Може много да ви разказвам за кариерата му в К-1, Glory и другите турнири или промоутърски вериги, но нека видим какво е мнението на едни от най-големите съвременни звезди за него:

"Искам да победя Джорджио Петросян, който за мен е най-добрия кикбоксьор и най-силния от всички възможни съперници.", казва Ситичай Ситспонпийнонг. 

Ситичай Ситсонгпийнонг

"Много уважавам Джорджио, той е велик боец. В същото време той е единствения съперник, с когото не съм се разплатил за поражението си. Това направих с Анди Ристи, но остана Петросян", казва другата звезда в съвременния кикбокс, Робин Ван Русмален.  

Ван Русмален

Във връзка с това трябва да споменем, че Анди Ристи успява да се разправи с двамата (Петросян и Русмален) през 2013 г., побеждавайки ги с нокаут. За Петросян това е едва втората му загуба в кариерата.

  

Виж още:

Легенди на Кикбокса и Муай Тай: Артур Кишенко, украинецът, който победи Йодсанклай

Може и да не сте чували за украинеца Артур Кишенко, макар че е една от звездите на К-1 и световния кикбокс, но той е един от малкото, които могат да се похвалят с победа над "Боксовия компютър" от Тайланд, Йодсанклай Феъртекс.

Боят се състоя на турнира Rumble of the Kings 2011, като Артур се наложи благодарение на добрата си работа с ръцете. Самият Йод от тогава няма загуба, а натрупа над 20 победи.

Кой е Кишенко?

Артур Николаевич Кишенко е роден на 14 ноември 1986 г. в Одеса. Той е многократен световен и европейски шампион по Муай Тай за аматьори и е заслужил майстор на спорта в Украйна. Едно от най-големте му постижения е финал на K-1 World MAX през 2008 г.


Той започнал да се занимава с бокс на 11-годишна възраст, а година по-късно се пренасочва към Муай Тай в одеския клуб "Капитан". На 15 години става майстор на спорта, а на 16-годишна възраст се явява на Световно първенство по Муай Тай в Казахстан, където заема трето място. По-късно става четири пъти Световен шампион, включително и в Тайланд. От 2006 г. започва да се състезава в професионални срещи по К-1.

През 2007 г. "К-1 МАХ" Артур Кишенко става трети. През 2009 г. губи от Анди Сауер и не успява да достигне до финала на турнира. През 2010 г. започва да тренира в холандския клуб Mike’s Gym. През 2011 г. е финалист на турнира It’s Showtime «Fast & Furious 70MAX», където губи на финала от холандската суперзвезда Робин ван Русмален, а на четвърт финала побеждава Гаго Драго, след което на полуфинала печели срещу Анди Сауер. През следващата година става втори на K-1 World Max, печелейки с нокаут на четвъртфинала срещу Крис Нигимби, а на полуфинала отново побеждава Анди Сауер. На финала губи от съотборника си Мюртхел Гроенхарт от Холандия.  

Титли

2013 K-1 KoK World Champion −71 kg

2012 K-1 World MAX Finalist

2011 Финалист турнира It’s Showtime Fast & Furious 70MAX

2008 K-1 World MAX Finalist

2006 K-1 MAX East European GP Champion

2004 Fighting Arts World Champion

Аматьорски спорт

Бронзов призьор на Световния шампионат по версията на IFMA до 63 кг (2003 г.)
Европейски шампион IFMA (2004 г.)
Световен шампион по Муай Тай IFMA до 71 кг (2004 г.)
Шампион на Украйна по Муай Тай в категория до 75 кг (2005 г)
Шампион на Украйна по Муай Тай в категория до 71 кг (2006 г.)
Световен шампион по Муай Тай IFMA в категория до 71 кг (2006 г.)
Световен шампион по Муай Тай IFMA в категория до 71 кг (2007 г.)
Бронзов приьор на Световните игри по Бойни изкуства в Пекин в същата категория през 2010 г. 

Професионален спорт

Световен шампион по Бойни изкуства (2004 г.)
Победител на източноевропейския етап на Гран-при K-1 MAX (2006 г.)
Финалист на Световния Гранд-при K-1 MAX (2008 г.)
Финалист на турнира It’s Showtime Fast & Furious 70MAX (2011 г.)
Финалист Гранд-при «K-1 World MAX» (2012 год)
Световен шампион по версията Крале на Кикбокса в категория до 71 кг през 2013 г. 

Виж още:

Легенди на кикбокса и Муай Тай: Анди Сауер се оттегли от кикбокса с нокаут над Мохамед Камал

Анди Сауер се оттегли от кикбокса, за да се съсредоточи над кариерата си в ММА. Той победи с нокаут Мохамед Камал.
На 7-годишна възраст Andy започва с кикбокса в Ling Ho Gym в Den Bosch.  Първият си мач записва на 8-годишна възраст. 
През 1998 г. на 16-годишна възраст Andy печели първата си световна титла. На 18-годишна възраст Анди печели три Световни титли в три различни асоциации.

През 2002 г. отива в Япония, където се състезава в Shootboxing. Той печели турнира през същата година, както и през 2004, 2008 и 2012.

През 2003 Andy прави дебюта си в K-1 срещу Albert Kraus, губейки първия рунд след медицинска интервенция. 

През 2005 г. Andy печели K-1 World Max, побеждавайки Buakaw Por Pramuk на финала. През 2006 г.  Andy губи финала на K-1 Max срещу Buakaw,  побеждавайки Virgil Kalakoda и фаворита на домакините Masato на полуфинала. 

През 2007 г. Andy печели K-1 за втори път, побеждавайки Гаго Драго, Алебрт Краус и Масато. 

През 2009 г. той се среща с Масато за трети път, но губи мача, с който Масато се оттегля от кикбокса.  

Анди Сауер се е бил с най-големите имена в кикбокса и Муай Тай:
Petrosyan, Buakaw, Masato, Yodsaenklai, Sitsongpeenong, Kraus, Drago, Chahbari, Kyshenko, Askerov, Sato, Kido, Mes и  Holzken са само някои от дългия списък в кариерата на Сауер. 
Той има спечелени над 156 мача.

Титли:

KICKBOXING
2014 W.F.C.A. World K-1 Junior Middleweight (-69.85 kg)
2011 it´s Showtime world title -70 KG
2010 W.F.C.A. Muay Thai Junior Middleweight Title
2007 K-1 Max World Champion
2005 K-1 Max World Champion

Виж още:

Легенди на кикбокса и Муай Тай: Вижте уроците на Лердсила!

Лердсила от Пукет Топ Тийм ( Lerdsila Chumpairtour) е трикратен световен шампион по Муай Тай и трикратен шампион на стадиона Раджадамерн в Тайланд. Познат е с прозвището Мистър Лайтнинг (Господин Светкавичен). Той е добър приятел със Саенчай и стиловете им много си приличат. Сам се определя като коварен техничар.

2013 WLF Muaythai Lightweight World Champion
2011 WCK Muaythai Lightweight World Champion
WMC Lightweight World Champion
WPMF Lightweight World Champion
WKN Lightweight World Champion
Rajadamnern Stadium Super Bantamweight Champion (122 lbs / 56.341 kg)
Rajadamnern Stadium Bantamweight Champion (118 lbs / 55 kg)
Rajadamnern Stadium Super Flyweight Champion (115 lbs / 52 kg)

По време на своята кариера Lerdsila печели 100 поредни боя без загуба. 

Във видеото по-долу, направено от канала MMA Interviews в Youtube той демонстрира своя боен стил и споделя пред камерата как работи върху себе си и любимите си комбинации. 

Приятно гледане!

- Как ще опишете стила си?

- Мога да го определя като коварен. Гледам да смесвам техниките. Понякога използвам избутващи техники, друг път използвам удари с ръце или пък ритници, каквото реша. Всичко е в главата ми, в ума ми.

- Вие сте много креативен. Откъде идва вашата креативност?

- Не знам. Всичко е в мислите ми. Понякога мисля, че трябва да направя дадена техника. Много обмислям нещата и в последствие. Когато лягам да спя си спомням схватката, обмислям различни техники и на сутринта отивам в залата и практикувам различни варианти, комбинации. Всичко идва с много практика. Казвам си, че трябва да съм добър в това, което правя и тренирам постоянно. На ринга няма кой да ти помогне. Там си сам. Всички отстрани крещят: "Ритай, ритай!", но те не знаят как се чувствам. Те само гледат, не се бият. В боя правя различни неща: понякога първо нанасям ляв прав, а след това пуш кик или обратно. Трябва да си различен постоянно, никога не трябва да правиш едно и също. Ако правиш лоукик и лоукик, и лоукик, ще те блокират. Затова правя лоукик, след това хайкик, понякога страничен. Понякога се плъзгам наляво. Понякога правя ляв прав, ляв страничен кик в бедрото. Друг път ляв прав, отдръпвам се назад леко и веднага нанасям удар с лакът със завъртане. При друга комбинация тръгвам с ляв прав в главата, веднага ляв прав в трупа и завършвам като залъгвам за ляв прав в главата, но нанасям удар с лакът със завъртане на място. 

Виж още:

Легенди на Муай Тай и Кикбокса: Самарт Паякарун "Младият тигър"

Самарт Паякарун (Samart Payakaroon) е един от най-големите имена в Тайланд. Той е Муай Тай легенда, но също така и отличен боксьор, актьор и певец. Самарт е роден на 5 декември 1962 г. в селцето Бакпрапонг, провинция  Chachoengsao. Samart се запалил по Муай Тай покрай по-големия си брат и започнал да тренира на 7-годишна възраст. Първият му учител бил Yodthong Senanan (Kru Tui). 

Няколко години по-късно - през 1978 година - той пристигнал в Бангкок на легендарния стадион Лумпини. За три години той успява да стане четирикратен шампион:

105 lb Thailand Champion of Lumpinee Stadium през 1980 г.
108 lb Thailand Champion of Lumpinee Stadium през 1980 г.
115 lb Thailand Champion of Lumpinee Stadium през 1981 г.
126 lb Thailand Champion of Lumpinee Stadium през 1981 г.

Кариера в професионалния бокс

През 1982 г. той се прехвърля в професионалния бокс с подръжката на своя промоутър Сомчай Радасубан. През 1986 г. той става Световен шампион версия WBC в категория перо, побеждавайки с нокаут в петия рунд Хосе Пинтор Гузман, познат като  Lupe Pintor. През същата година защитава титлата си срещу Хуан Меса, като боят е признат за най-добрия за 1986 г. Година по-късно обаче губи пояса от непобедимия австралиец Джеф Фениш.През 1988 г. се връща към Муай Тай, като красиво и убедително побеждава Мурат Комерт. 

Музика и кино

Самарт се е снимал в няколко филма, между които френския "Ярост" през 2003 г., "The Legend of Suriyothai" през 2001,  "The Bodyguard" през 2004 г., Dynamite Warrior (2006), Muay Thai Chaiya през 2007. 

Той записва и три музикални албума, като след последния се връща на ринга. През 1994 г. "Геният на Муай Тай" се опитва да спечели шампионския пояс версия WBA, оспорвайки титлата на Елой Рояс, но не успява и прекратява боксовата си кариера.



Източници:
Muay.Ru
MuayThai.su
Wikipedia

Превод и редакция:
Драгомир Драганов - СК "Легия"

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Джон Уейн Пар "The Gunslinger"

Днес в рубриката "Легенди на кик бокса и Муай Тай" ви представяме Джон Уейн Пар "The Gunslinger". Биографията на този боец е забележителна и вдъхновяваща за младите бойци, мечтаещи да са станат шампиони.

Джон Уейн Пар е роден на 25 май 1976 г. в Австралия. Той има 40 боя в Тайланд за промоутър №1 Songchai и е първия австралиец бил се на легендарния Лумпини, а освен това е излизал и на Songchai Stadium, Kings Birthdays и из цял Тайланд, печелейки две световни титли. 

Уейн Пар започва да тренира таекуондо на 11-годишна възраст и се състезава, печелейки сребърен медал след два боя и губейки финала през 1988 г. На 13-годишна възраст той започва да тренира Муай Тай. След година тренировки той изиграва първата си среща в Сидни. На 17-годишна възраст печели първата си титла на WKA Australian срещу Mark Pease и на 19-годишна възраст грабва South Pacific титлата в бой срещу Scott Lovelock с нокаут в петия рунд. Спонсориран от Boonchu Restaurant  на Richard Vell  той се отправя в Тайланд, където тренира и живее около четири години. Тренировките му са двуразови седем дни в седмицата. Там той тренира и с легендарния тайландски боец Sangtien Noi (Deadly Kisser). 

"Когато за първи път излязох на ринга в Тайланд бях новобранец. Аз бях единствения бял човек на стадионите. Тайландците не можеха да повярват, че се приготвям да изляза на ринга. Първоначално те ме гледаха много нагло и се държаха нагло, което ме ядосваше. С течение на времето свикнах с тази наглост. Преди боя си мислех: "В края на боя ще запомните името ми"

Wayne се появява постоянно на страниците на специализираните Muay Thai издания и даже става лице на корицата на най-популярното списание Muay Siam. През 2000 г. Уейн печели Световната IMF титла срещу известния тайландски боец и суперзвезда Orono по време на мач, посветен на тържествата по случай рождения ден на Краля на Тайланд пред 100 000 публика в парк в центъра на Банкок. През 2004 г.той също печели Световната S-1 титла на друг популярен стадион в Тайланд - Rajadumdern - по време на турнир с награден фонд от 1 млн. тайландски бата, предаван на живо по Thai TV.

След Тайланд той се прибира в Австралия, където отваря собствена зала, наречена "Boonchu Gym " и взема участие в няколко боксови мача. 

Той дебютира в бокса на 29 януари 1998 г. срещу Tim Shannon в четирирундов мач, печелейки с  TKO във втория рунс. На 25 април 1998 г. той излиза срещу Takayuki Kohiruimaki и печели със съдийско решение. На 19 септември Пар се среща с друг японски ветеран в кикбокса - Takashi Ito, но губи с технически нокаут поради лекарска забрана да продължи боя, след като получава сцепване вследствие на удар с лакът. 

На 24 април 1999 г. се бие срещу Kenichi Ogata, японски национален шампион по shoot boxing, печелейки с нокаут с ляво кроше във втория рунд. На 23 май 1999 г. той участва в първия "X-plosion series" турнира, биейки се сруще Daniel Dawson. Пар печели със съдийско решение след петия рунд.
На 13 октомври 2000 г. участва в K-1 Queensland 2000, което е първият K-1 турнир за него. Той се среща със Scott Bannan, печелейки Световната титла в средна категория на ISKA Muay Thai. 

Боксова кариера

През 2001 г. той насочва отново вниманието си към класическия бокс. На 8 юли играе срещу Andriy Khamula за овакантената австралийска боксова титла в средна категория. Той печели с TKO в десетия рунд и грабва първата си титла в бокса. На 17 август излиза срещу Nader Hamdan за титлата в средна категория на IBF Pan Pacific Junior, но губи със съдийско решение след 12-рундов мач. На 12 септември предизвиква Rasheed Baloch за титлата на Oceanic Boxing Association (OBA). Той печели мача с технически нокаут в петия рунд. На 24 октомври се бие срещу Ian McLeod в защита на австралийската национална титла, но губи. На 5 декември излиза в турнира за Кралската купа в Тайланд и го печели. 

K-1

На 26 ноември 2002 г. Пар участва в K-1 Oceania MAX 2002. Там нокаутира Шейн Чапман с десен прав на полуфинала, но е победен от Майк Замбидис на финала. През 2004 г. подписва с К-1 в Япония и се бие срещу Duane Ludwig, печелейки по точки. 


Уейн се бие и срещу легендарния Буакау, като след три равни рунда съдиите присъждат провеждането на четвърти, допълнителен рунд, който той губи. 

През 2005 г. е поканен отново на K-1 елиминациите, побеждавайки Shane Chopper Chapman с KO. Там се среща и холандеца Albert Kraus, губейки по точки. Следва загуба от Арлслан Магомедов в допълнителен рунд и победа срещу Кинами.

През 2007 г. Уейн пътува до Сингапур, за да участва в телевизионното шоу The Contender Asia, където се бие срещу едни от най-добрите бойци на планетата, достигайки до финала, където се среща с "Боксовия компютър" Йодсанклай в много оспорвана среща. Уейн пада два пъти в нокдаун, губейки мача по точки. Шоуто се гледа от над половин милиард души по телевизията. Уейн Пар участва в документалния филм на National Geographic за тренировките му в Австралия, Тайланд и Япония, който е гледан от над 400 милиона души в 130 страни по света. 

Оттегляне

На 24 юни 2012 г. Джон Уейн Пар се оттегля в бой срещу K-1 ветерана Jordan Tai, биейки се по правилата на Тай бокса в MMA клетка с ръкавици с отворени пръсти. В 2:11 минута на 4-я рунд той нокаутира съперника си с страховит ъперкът. Той се оттегля като WKBF K-1 World Middleweight Champion. От тази среща му харесва да се бие с 5oz MMA ръкавици повече отколкото в традиционния Муай Тай и казва, че би се върнал на ринга, за да се срещне с Буакау в Муай Тай бой, но в ММА клетка.

Завръщане

На 18 януари 2013 г. Пар се завръща, за да подпише договор за три срещи с Powerplay Promotions. Първият бой е срещу Fadi Merza, който е WKA World Middleweight (-72.5 kg/159.8 lb) Oriental шампион, но боят между двамата не се състоява, като Мерц е заменен от Mostafa Abdollahi. Пар го нокаутира в 1:30 минута на втория рунд с дясно кроше. 

Пар кандидатства за участие в Австралия vs. Канада сезона на The Ultimate Fighter реалити шоу през през септември 2013 г., но отхвърлен въпреки отличната му Муай Тай и кикбокс репутация, тъй като е трябвало да изиграе минимум пет професионални ММА срещи. 

На 8 ноември 2013 г. е бил планиран мач с Cosmo Alexandre в PowerPlay Промоции 22 в Мелбърн, Австралия, но поради визови проблеми Александре е заменен от Брад Ридъл от Нова Зеландия, когото Пар побеждава.

Титли:

2013 WKA World Middleweight (-72.5 kg/159.8 lb) Oriental Championship
2011 WKBF K-1 Middleweight World Champion
2010 WKA Thai boxing World Middleweight Championship 72.5 kg
2010 WKN Thai boxing World Super welterweight(72.6 kg) Champion
2008 International Kickboxer Magazine Champion
2008 WMC Contender Asia Runner up
2007 WMC Thai boxing Middleweight World Champion
2005 K-1 World Max world final 8
2005 WKBA K-1 World Welterweight Champion (Defense: 1)
2004 K-1 World Max world final 8
2004 S-1 Thai boxing World Middleweight Tournament Champion
2002 K-1 Oceania MAX finalist
2001 Australian Boxing Middleweight Champion
2001 Kings Cup Tournament Champion
2000 IMF Kings Cup Thai boxing World Middleweight Champion
2000 ISKA Thai boxing World Middleweight Champion
1999 Winner Kings Cup
1999 WMTC (Now WMC) Australian Jr. Middleweight Champion
1997 Winner Kings Cup
1994 WKA South Pacific Super Lightweight Champion
1992 WKA Australian Super Lightweight Champion

Източници:
Уикипедия и Boonchu.com

Превод и редакция: Драгомир Драганов - СК"Легия" - Варна

Виж още:

"Аз съм Воин!" - поучителната история на един шампион по Муай Тай и ММА

Надали някой е можел да си представи как неколкократен Световен шампион по Muay Thai ще стане един ден Световен шампион и по MMA? Блогът на Evolve разказва поучителната история на боеца Dejdamrong Sor Amnuaysirichoke, озаглавена "Аз съм воин!". Тайландецът израснал в условията на екстремална бедност става международна MMA Суперзвезда на Световно ниво. 

Роден в бедно семейство в Транг, Тайланд, той започва да се занимава с Муай Тай на 9-годишна възраст с цел да припечелва пари и да помага на семейството си. Помага му страстта към бойното изкуство.

Въпреки че баща му споделя неговата страст, то майка му е била против Деджамронг да се занимава с Муай Тай, тъй като се бояла, че ще пострада. Действително, да живееш живота на Муай Тай боец не е един от лесните начини. 

"Тренировките бяха сурови и изтощителни, вследствие на което често съм ги прекъсвал със сълзи на очи", споделя Dejdamrong. Преминавайки през трудностите той научава значението на постоянството и решителността - уроци, които е научил за цял живот. 

Година по-късно, 10-годишният Dejdamrong печели първия си бой. По време на кариерата си той ще спечели над 400 срещи. Тайландецът става трикратен Световен шампион на Lumpinee, шампион на Тайланд, Omnoi Champion, Shell Rimula Tournament Champion и Channel 3 Muay Thai Champion.

В схватка в Япония, снимки Evolve

На 30-годишна възраст може би очаквате, че се е оттеглил, окачайки ръкавиците на пирона. Той се премества в Япония, където преподава Муай Тай, но се и бие там, печелейки девет срещи. 

Dejdamrong не се отказва от битките. След като се премества в Evolve MMA в Сингапур, той намира ново предизвикателство. 
"Видях мои приятели от Бразилия, които се състезаваха в MMA за ONE Championship," разказва Dejdamrong, "Мислих си, че трябва да се заема и аз с това, но първоначално трябваше да изуча BJJ (Бразилско Джиу Джицу)"

Dejdamrong започва тренировки с тима на Evolve Fight Team и става легенда. Днес е първият тайландец, който е печелил Световна титла в MMA. Въпреки всички очаквания той е спечелил 2 от петте си срещи чрез събмишън, което въобще не е лошо за Муай Тай боец. 

Сега Dejdamrong има възможността да подари на родителите си собствен дом и даже собствена кола. 

Dejdamrong е пример да това как чрез упорита работа, постоянство и с неразривен боен дух, всичко е наистина възможно. На 13 ноември той ще защитава титлата си в ONE Championship: Pride of Lions в Сингапур.


Източник: Evolve MMA 
Превод и редакция: Драгомир Драганов - СК "Легия"

Виж още:

Легенди на кикбокса и Муай Тай: Едва 16-годишен Майк Замбидис попада в Книгата на рекордите "Гинес"

Михалис Замбидис ( Mιχάλης Zαμπίδης ), по известен като Майк "Железния" Замбидис, е роден на 15 юли 1980 г. в гръцката столица Атина. Той е един от най-зрелищните кикбоксьори, играещ с душа и сърце на ринга. "Железният" Майк винаги е предлагал едни от най-интересните срещи. Популярен е със своите крошета и летящи колена. 

Снимки: Facebook страницата на Майк Замбидис

На официалния му сайт е записано, че е изиграл 179 срещи, от които е загубил 23, а с нокаут е победил в 87 битки.

На 6-годишна възраст е започнал да се занимава с класическа гимнастика, а две години по-късно тренира шотокан карате. На 11-годишна възраст окрива кикбокса, който комбинира с бокс и муай тай. Според една от легендите около него на 16-годишна възраст той влиза в Книгата на рекордите "Гинес", побеждавайки с нокаут в 48 срещи от 60. 

Титли: 
2015 World Champion WKU
2015 World Champion King Of The Ring
2015 World Champion Superkombat
2013 World Champion Superkombat
2012 World Champion King of the Ring
2011 W5 World Champion
2011 World Champion King of the Ring
2008 World PROFI World Champion (Europe)
2007 World Champion "King of the Ring Europe"
2006 World Champion "King of the Ring Europe"
2005 World Champion World PROFI
2005 WKBF Super-WelterWeight Champion
2005 World Champion "King of the Ring" (Australia)
2004 A1 World Combat Cup Champion
2003 Champion "King of the Ring" (Italy)
2002 Champion "K-1 World Max Oceania"
2002 Champion King of the Ring "Thai-Box" (Italy)
2000 WOKA World Champion
1998 European Champion World PROFI
1997 Balcan Champion I.S.K.A.
1996 - 1998 Member of National Boxing Team of Greece (40 fights)
1996 - 1998 3 times Boxing Champion of Greece
1992 - 1997 6 times Kick-Boxing Champion of Greece

Първата си световна титла печели в Австралия през ноември 2000 г. във версията WOKA във втора полусредна категория. 
В периода 2001—2002 г. Майк взема участие в двата най-големи по това време турнири: К-1 МАХ и Le Grand Tournoi. В двата случая той е спрян на квалификациите - от Майк Коуп на К-1 в Мелбърн и от Ален Занкифо (Le Grand Tournoi в Париж). 

През 2002 г. Замбидис печели турнира по тайландски бокс King of the Ring в Италия, а през май същата година нокаутира в Атина в шестия рунд ветерана Хасан Касриуи.

През 2002 г. печели квалификационния турнир в гранд-при К-1 МАХ, като на финала побеждава австралийската звезда Джон Уейн Пар. 

През март 2003 г. в Токио се среща с действащия шампион на К-1 МАХ холандеца Алберт Краус. В началото на втория рунд с дясно кроше той поваля в нокаут съперника си. Тази победа го прави лидер в средна категория (70 кг) по това време.  


През май 2003 г. в Милано завоюва втората си титла на King of the Ring (но този път по кикбокс), печелейки срещу тайландеца Ванлоп Ситпхолек. 



През юли същата година на четвъртфинала на Гранд-При К-1 МАХ Замбидис губи от Масато Кобаяши, който става новия шампион. В продължение на десет години Майк участва в осем Гранд-При К-1 МАХ (пропускайки това през 2009 г.).  Най-добрите му постижения са полуфиналите през 2010 и 2012 г., а от победите му трябва да се отбележи боя му с Гаго Драго на осминафинала през 2007 г. 


Извън К-1 той печели победи срещу Джабар Аскеров, Гьоркан Озкан, Даниел Доусън, Уорън Стивълманс и др. 
Без да е печелил Гранд-При в К-1 той печели огромна популярност, по-голяма даже и от някои бойци, които са го побеждавали. В Гърция и Австралия той става жива легенда на кикбокса. 

Майк Замбидис окачи ръкавиците на пирона в прощален мач срещу Стив Моксън, състоял се на 27 юни тази година в Атина.

Феновете ще го запомнят със сърцата му игра, всеотдайността му на ринга и позитивното си излъчване извън него.

За любителите на статистиката:
Win Steve Moxon Unanimous Decision 27/06/2015 IRON CHALLENGE by coca cola zero

Win Erkan Varol Unanimous Decision 09/05/2015 IRON CHALLENGE

Win Harun Kina KO 17/01/2015 IRON CHALLENGE

Loss Batu Khasikov Decision 28/03/2014 Fight Nights

Loss Xu Yan Decision 03/01/2014 Hero Legends

Win Harun Kina Unanimous Decision 31/08/2013 Superkombat

Win Fadi Merza Unanimous Decision 28/4/2012 IRON CHALLENGE

Loss Batu Hasikov Physician Judgement 5/11/2011 W5 (τελικός Μόσχα)

Win Danila Utenkov Unanimous Decision 1/10/2011 Cyprus

Loss John Wayne Parr Technical Κ.Ο. 27/05/2011 Pay Back Time-THE DECIDER, Melbourne

Win Dzhabar Askerov Unanimous Decision 09/04/2011 W5 Final (Moscow)

Win Enriko Gogokhia Unanimous Decision (Extra Round) 09/04/2011 W5 Semi Final (Μoscow)

Win Ali Gunyar Unanimous Desicion 14/03/2011 Iron Challenge

Loss Giorgio Petrosyan Unanimous Desicion 08/11/2010 K-1 MAX 2010 Semi-Final

Win Yuichiro Nagashima 3rd Round K.O. 08/11/2010 K-1 Max 2010 Final 8

Win Chahid Oulad El Hadj Unanimous Desicion (Extra Round) 03/10/2010 K-1 Max Final 16

Win Warren Stevelmans Unanimous Desicion 21/03/2010 Kickboxing Superstar - Milano

Win Dzhabar Askerov Desicion 20/11/2009 War of the Worlds

Loss Hinata Unanimous Desicion 26/10/2009 K-1 World Max 2009 SuperFight

Loss John Wayne Parr Unanimous Desicion 08/05/2009 Pay Back Time - Melbourne

Win Rhassan Muhareb Unanimous Desicion 31/01/2009 Tournament Crete - Heraklio

Loss Albert Kraus Doctor's Decision 07/07/2008 K-1 World Max 2008 Reserve Fight

Win Muslic Sanel Technical K.O. 23/06/2008 IRON CHALLENGE, Athens

Loss Andy Souwer Technical K.O. (Extra Round) 09/04/2008 K-1 World Max 2008 Qualifiers

Win Daniel Dawson Unanimous Desicion 03/03/2008 No Respect 4, Melbourne

Win Bernardo Marban De La Horra 3rd Round KO 19/12/2007 Urban Fighters Tournament

Loss Arthur Kyshenko Unanimous Desicion (Extra Round) 03/10/2007 K-1 World Max 2007

Win Gago Drago Unanimous decision (extra round) 28/06/2007 K-1 World max GP

Win Takeda Unanimous Decision 04/04/2007 K-1 World Max

Win Tatsuji Unanimous decision 04/09/2006 K1 world Max Japan

Loss Sato Decision 05/04/2006 K-1 World Max Japan Opening Round Qualifiers

Win Michael Hansgut Unanimous Decision 12/03/2006 Great kickboxing spectacle in Greece

Loss Buakaw Por.Pramuk Decision 04/02/2006 K-1 World Max Japan 2006

Win Kara Murat Unanimous Decision 7/11/2005 No Respect 3, Melbourne

Win Suzuki 2nd Round KO 12/10/2005 K-1 World Max Japan

Loss Masato Decision 20/07/2005 K-1 World Max Grand Prix Finals Japan

Win Kara Murat Unanimous decision 05/06/2005 Professional Title Gala

Win Norifumi 'Kid' Yamamoto 3rd Round KO 04/05/2005 K-1 World Max Japan Opening Round Qualifiers

Win Goran Borovic 5th Round KO 12/03/2005 Greece and Serbia Fight The World, Sydney

Win 'HeadHunter' Stanley Nandex 1st Round KO 20/02/2005 Kicker V Boxer Melbourne

Win Prince Hamid Decision 28/11/2004 A-1 World Combat Cup Tournament, Melbourne

Win Gurkan Ozkan Decision 28/11/2004 A-1 World Combat Cup Tournament, Melbourne

Win Pete Spratt 2st Round KO 28/11/2004 A-1 World Combat Cup Tournament, Melbourne

Win Kojiro 1st Round KO 13/10/2004 K-1 World Max Japan
Loss Takayuki Kohiruimaki Decision 07/07/2004 K-1 World Max Grand Prix Finals Japan

Win Hayato Unanimous Decision 07/04/2004 K-1 World Max Japan Opening Round Qualifiers

Win Gurkan Ozkan 12th Round KO 30/11/2003 No Respect 2, Melbourne

Loss  Masato Split Decision(1-2) 07/05/2003 K-1 World Max Grand Prix Final Japan

Win Albert Kraus 2nd Round KO 01/03/2003 K-1 World Max Japan Super fight

Win Niklas Winberg 3rd Round KO 17/02/2003 No Respect, Melbourne

Win Jenk Behic 6th Round KO 08/12/2002 World Super Welterweight Title Melbourne

Win Billy Mamu 2nd Round KO 26/11/2002 K-1 World Max Oceania Tournament Melbourne

Win Jenk Behic 3rd Round KO 26/11/2002 K-1 World Max Oceania Tournament Melbourne

Win Wayne Parr Decision 26/11/2002 K-1 World Max Oceania Tournament Melbourne

Loss Mike Cope 1st Round TKO (Cut) 11/11/2001 K-1 World Max Semi-Final, Melbourne

Win Shannon 'F-16' Forrester 3rd Round KO 08/09/2001 World Super Welterweight Title Gold Coast

Win Paul Shearing 1st Round KO 01/09/2001 World Super Welterweight Title Sydney

Win Krongsak Lek 8th Round TKO 03/04/2001 World Super Welterweight Title Crown

Win Baris Nezif 12th Round KO 19/11/2000 K-1 Oceania Star Wars

Източници: Уикипедия и Сайта на Майк Замбидис

Превод и редакция: Драгомир Драганов - СК"Легия" - Варна

Виж още: