История на кик бокса: Фул контакт карате

Този вид карате се появява официално в САЩ през 1972 г. , но съществува фактически от по-рано. Както се разбира, то включва обмяна на удари с пълна сила по цялото тяло. Трябва да отчете, че т.нар. американското карате не е с японски корени, а е с окинавски и хавайски. Самият термин първоначално е бил използван от Шигеру Накамура, създателя на Окинава Кенпо Карате До Асоциация. Спомняйки си тренировките под негово ръководство, дванайсеткратният световен шампион по фул контакт Джо Луис казва:

"Срещите по "окинавско кемпо" се провеждат без протектори и продължават, докато един от бойците не падне в нокаут"

На американския континент срещите по карате още през 50-те и 60-те години на миналия век се водили или при пълен контакт, или в полуконтакт. Безконтактните схватки били безинтересни. Тук за разлика от Окинава все пак се ползвали различни протектори.

"През 1967 г. участвах в един турнир по карате в Канзас сити". Той беше организиран от един тип на име Харисън, много суров човек, станал известен със своите нокаути. Ако по време на бой той чуе звук от чупене на кост, не се спираше, а продължаваше още по-жестоко да налага противника. Можете ли да си представите тези турнири! Никакви протектори, спиране на срещата само при аркада или счупен нос. Схватката продължаваше докато някой не падне. Така че фул контакт карате имаше много отдавна спомня си Боб Уол.

Важна роля за развитието на фул контакт карате изиграл Аарън Бенкс, мениджър от Ню Йорк. През 1968 г. той създал федерация по професионално карате и организирал Световен шампионат за професионалисти. Благодарение на него станали известни имената на Чък Норис, Джо Луис, Бил Уолъс, Ал Дакаскос, Кейт Витали и мн. др. 


В Европа пълноконтактното карате започнало да се развива от 1975 г., като набрало популярност най-вече във Франция, Германия и Холандия.

През май 1974 г. в тогавашния Западен Берлин бил проведен Първия европейски турнир по карате от всички стилове, за да се определи абсолютния шампион по контактно карате. Турнирът бил организиран от Георг Брюкнер и Майк Андерсън. По време на този турнир се състояла и първата междуконтинентална среща по контактно карате Европа-САЩ. Участвали общо 88 черни пояса. Тогава Брюкнер дал названието "Кик бокс" за този вид боеве. 

През февруари 1977 г. Брюкнер създал WAKO (World All Style Karate Organization). Спортът бил преименуван по-късно на кик бокс и названието на организацията била променена през 1987 г. по време на специална церемония на World Association of Kickboxing Organizations.

WAKO предлага седем различни стила: semi contact, light contact, kick-light,  full contact, low-kick, K1 Rules и музикални форми. Понастоящем асоциацията наброява 185 нации от пет континента и 85 национални федерации, официално разпознати от техните Национални олимпийски комитети или от Министерството на спорта. 

Виж още:

История на кик бокса: Японски кик бокс и американското кемпо карате на Ед Паркър

Кик боксът е една от най-младите бойни дисциплини, но се радва на висока популярност. Той се е оформил като самостоятелен спорт през средата на 70-те години на миналия век, практически едновременно в САЩ и Европа. Едни от най-известните представители са Бил Уолъс, Бени "The Jet" Уркидез, Джо Луис, Дон "Дракона" Уилсън и т.н. 

Любопитно е, че съществуват две версии за възникването на кик бокса. Според първата (американската), този вид боен спорт е спортен вариант на фул контакт карате. Според другата версия кик боксът произлиза от тайландския бокс, известен като муай тай.

Втората версия (японската) е по-интересната. Тя е свързана с прочутото предизвикателство, отправено от тайландските бойци към японските майстори по карате. От страната на Изгряващото слънце представителите на киокушин карате, начело с Масутацу Ояма, приемат "хвърлената ръкавица". Не се наемаме да влизаме в спор с различните източници именно кога се е провел сблъсъкът между двете школи: дали през февруари 1963 г., през февруари 1964 г. или през 1966 г. 

 Срещу тайландските боксьори се изправят трима представители на школата на Ояма - Кенджи Куросаки, Тадаши Накамура и Акио Фуджихира (познат още като Нобору Осава). Срещите се провеждат на знаменития the Lumpinee Boxing Stadium в Тайланд. Япония побеждава с 2:1 срещи, като Накамура и Фуджихира печелят двубоите си, а Куросаки губи с технически нокаут след като получава удар с лакът. Промоутър на срещата става Осаму Ногучи, който мнозина считат за основател на кикбокса. Куросаки преживял тежко загубата и като потомствен самурай мислел да извърши ритуално самоубийство - сепуко. Ояма го изпраща в Холандия, където да преподава и пропагандира киокушин карате. 

Куросаки прекарва в страната на лалетата една година и сред учениците му е бил Ян Плас - бъдещия създател на основания през 1975 г. първи клуб по кик бокс, наречен "Меджиро Джим" (нарича се така, тъй като доджото на Куросаки е било разположено в райно Меджиро). На стената на славата на Меджиро Джим може да видите легендарните холандски бойци Питър Аертс, Роб Каман, Реми Боняски, Анди Сауер и др.

В крайна сметка Куросаки взема решение да напусне доджото на Ояма и решил да развива муай тай в Япония. Негов бизнес партньор станал промоутъра Ногучи, а към тях се присъединил Акио Фуджихара (Нобору Озава). Естествено, названието муай тай не подхождало на ултрапатриотичната и консервативна Япония. 

Куросаки променил правилата на тайлнадския бокс, като премахнал най-опасните удари - с лакти, а също така забранил клинча със захват за шията. В резултат битките станали по-атрактивни и по-малко кървави. Той въвел система за точкуване, според която по-високо се оценявали ударите с колена и крака, а по-ниско - с ръце. Тези правила не просъществували дълго, но така било положено началото. Според някои източници именно той измисля названието кик бокс (kick boxing).

През 1966 г. Куросаки създава Японската Федерация по Кик бокс (All-Japan Kickboxing federation, AJKBF), а по-късно Ногучи ще създаде Японската Асоциация по Кик бокс, която пред 1967 г. с присъединяването й към други Югоизточни страни ще се преобразува в Orient Kickboxing Association, OKBA. 

Златната ера на японския кик бокс приключва към 1980 г., когато поради ниските рейтинги телевизиите започват все по-рядко да излъчват срещите по кик бокс. 

Тя се възражда отново през 1993 г., когато е създадена К-1 от Казуйоши Иши (Kazuyoshi Ishii), създател на Seidokaikan karate, който продуцира K-1 със специални правила по кик бокс. Преди създаването на К-1 той участва в аматьорски състезания по карате с ръкавици (glove karate), провеждани от средата на 80-те до началото на 90-те. Този вид състезания са се водили по правилата на нокдаун карате, но участниците са слагали боксови ръкавици, като са били позволени ударите с ръце в главата. С нарастването на популярността на Н-1, Glove karate е бил за кратко един от най-разрастващите се аматьорски спортове в Япония. 

Американското кемпо-карате на Ед Пакър

Американското кемпо карате е разработено от американеца с хавайски произход Едмънд Каелоха Паркър (1931—1990). Той се родил в Хонолулу (щата Хаваи). На 16 г. той започнал да изучава бойни изкуства при китаеца Уилям Чоу (1914-1987). През 1946 г. Чоу получил от Джеймс Митоше (преподавал Kenpo Jiujutsu или Kosho Ryu Kenpo) черен пояс и открил в Хонолулу своя школа, където преподавал стил, представляващ микс от окинавско карате, китайско ушу и японско джу-джуцу.  Ед Паркър учил при Чоу около осем години (1946—1949 и 1951—1954гг.). Още през 1954 г. създал в Университета в Прово (щата Юта) клуб по кемпо-карате, където преподавал стила на своя учител. Това бил един от първите клубове по карате в САЩ. През 1956 г. той открил школа в Пасадена, която се смята за първата комерсиална школа по бойни изкуства. През есента на същата година Паркър създал Американската асоциация по кемпо-карате. Стилът си той нарекъл "Американско кемпо карате", за да не го бъркат с това на Чоу. 

 Основата на системата му лежала върху 150 базови технически елемента, взети от окинавското карате, китайското ушу, японското джу-джуцу и даже от уличния бой. Той отричал бойната стойка и смятал, че всяко едно естествено положение на човешкото тяло, удобно за дадено действие, което си изпълнява в момента, е бойна стойка. Ударите основно се нанасяли с вертикален юмрук или с отворена длан. Той преподавал серията от удари и бил противник на единичния удар. Паркър смятал, че победа в уличен бой с един удар е изключение, а не правило. Според него победата се постига чрез серия от различни техники. 

Именно Паркър за първи път въвел бойните сцени с техники от източните бойни изкуства в киното и телевизията. 


През 1964 г. той се запознал с Брус Лий и даже го препоръчал за ролята му в "Зеления стършел". В същта година той организирал и първия открит международен шампионат по карате, които станали ежегодни. Така за света станали известни имената на Чък Норис, Джо Луис, Майкъл Стоун и мн. др. Тук се срещнали Дан Иносанто и Брус Лий, като впоследствие Иносанто продължил делото на Брус, преподавайки и доразвивайки бойния му стил Джийт Куон До. Ед Паркър бил първия автор на книга за бойни изкуства - през 1957 г. издал "Кемпо карате".


През 1960 г. Паркър създал Международната асоциация по кемпо карате (IККА), която в продължение на 30 години, до смъртта му на 15 декември 1990 г., била една от най-големите организации.  Достатъчно е да се каже, че тя обединявала над 35 000 души от 170 клуба в 12 страни по света. 

Знаете ли, че:

Елвис Пресли е бил ученик на Ед Паркър и е дал много за развитието на кик бокса в САЩ. Той помагал и като спонсор, а и сам правел реклама на кемпо-каратето със своето име. Певецът платил лечението на "Суперкрака" Бил Уолъс, който счупил своя прочут ляв крак. 

Виж още: