сряда, 21 октомври 2015 г.

Сергей Бадюк: Най-важните качества са точното планиране и самодисциплината


Колкото и да се напише за Сергей Бадюк, все ще е малко. Четирикратен световен шампион по армлифтинг, шампион на първото открито първенство на профсъюзите на СССР по таекуондо в тежка категория, Майстор на спорта и победител на първенството на КГБ по гиревой спорт (вдигане на пудовки), Притежател на Гранд-приз на международния турнир по тамешивари "Яростен юмрук", 8-ми дан по Киокушин карате Будо-Кай, Майстор на спорта по вдигане от лег, ръкопашен бой, таекуондо и армлифтинг, киноактьор, режисьор, създател на множество авторски филми, посветени на бойните изкуства, Муай Тай и Тайланд. 



Някои от вас може би са го гледали в предаването "Шоуто на Слави", други са гледали филма му, посветен на карате киокушин в България или на развитието на самбо у нас, а може би просто са гледали предаванията му "Все включено" на канала му в youtube.




Други може би са се вълнували от службата му в СПЕЦНАЗ на ГРУ. Бадюк е завършил и Висшата школа на КГБ в бившия СССР. Преподавал е ръкопашен  бой в Академията на ФСБ.



Сергей Бадюк се е родил в малко селце в Украйна, в област Винница. Майка му е била преподавател по английски език, а баща му служител на милицията. Както разказва сам:

"Детството ми премина забележително - съветско детство на съветско дете. Участвах във всички паради, носих пионерска връзка, учих се добре, много работех. Помагах на бабите и дядовците на село. Сечах дърва, носих вода, работих у дома - както трябва."


Бадюк в СПЕЦНАЗ ГРУ

Като малък Бадюк не се е отличавал със силна физика. Напротив, както разказва в много интервюта, той е бил слаб и висок младеж. На 15-годишна възраст решил да се занимава със спорт, след като е бил набит на улицата. 

"Реших, че трябва да стана силен, красив и опасен", казва Бадюк.

С помощта на баща си той намерил книгата "Гимнастика за атлети". Взел от баба си 16-килограмова гира, с която тя затискала зелето в бидона (по повод на което имал дълъг и сложен разговор с нея след това). Той се договорил с нея, че ще й донесе камък със същото тегло, който тя да ползва, за да затиска зелето си. 

Впоследствие се появил интереса му и към карате. По това време излиза съветския филм "Пирати на 20-ти век", където са показани техники от източното бойно изкуство. Бадюк започва да издирва всякакви материали, свързани с карате. Той превежда на руски книгата на Масутацу Ояма "Това е карате" от английски език. Той помолил майка си да му я преведе, но тя му отказала, връчвайки му речника. 
"Това е първата книга на английски език, която прочетох", разказва Сергей. 
Младежът си направил книжка, залепвайки всякакви снимки на каратисти и техники от карате, надписвайки ги със своите преводи. 



"Когато ученикът е готов, се появява и учителя", гласи древната мъдрост. Така се случва и при Бадюк. Той се запознава с големия майстор по карате киокушинкай Юрий Михайлович Федоришен. 




В началото треньорът не искал да го обучава, но след разговор с бащата на Бадюк се съгласил (по това време в Съветския съюз е било забранено да се изучава карате. Бащата на Бадюк казал на Федоришен "У нас може и да е забранено, но да учиш Сергей ти позволявам"). Федоришен живеел в съседното село на 12 км разстояние. 


С канчо Джон Блуминг
Бадюк се мятал на велосипеда си и се отправял на тернировка. "През лятото, есента и пролетта ходих до там с колелото, а през зимата с автобуса". Самият Федоришен се занимавал с друг майстор по бойни изкуства Олег Андрийчук, който живеел в същото село. Още по съветско време Андрийчук бил майстор по цигун, тай чи чуан и карате. 



Идва времето да служи в армията. Бадюк е бил зачислен във ВЧ 65564 — това е осма отделна бригада със специално предназначение на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на СССР (СПЕЦНАЗ ГРУ). Той служи там в продължение на две години, където както сам разказва са се появили първите житейски уроци и разбиране за това, какво е живота. След службата си в армията той отива да учи във Висшата школа на КГБ на СССР, постъпвайки през 1990 г. и завършвайки през 1995 г. 



За подготовката си в СПЕЦНАЗ Бадюк разказва:

"Аз и тогава бях вече достатъчно як младеж - занимавах се с гири, карате, но тук разбрах, че никаква сила не може да замени издържливостта. Издържливостта бе на първо място. Гониха ни още от КПП-то и до отбой. Основно се занимавахме с бягане и силови упражнения. Случайни момечета тук не набираха - почти всички имаха разряд по някакъв спорт или бяха кандидат майстори на спорта. Много бяха преминали през войната в Афганистан. На мен ми провървя, тъй като имахме офицери, които бяха маниаци на тема ръкопашен бой. "

За работата си във ФСБ (бившето КГБ) Бадюк разказва:

"Да, работил съм във ФСБ и с това разказът ми за този период от моята биография приключва "

За бойците от СПЕЦНАЗ:



"Съществува мнение, че всеки спецназовец трябва да бъде майстор по ръкопашен бой. Аз не мисля така: боецът от спецназ трябва да умее да се измъква от непредвидимите ситуации, пресмятайки няколко хода напрез, точно да стреля и да се придвижва бързо- бягайки, пълзейки и т.н. Никакъв ръкопашен бой или карате няма да му помгнат ако попадне в полезрението на противника преждевременно, а само краката и ...хеликоптер. Трябва да се разбере за професионалния спортист бойните изкуства са начин на живот, а за служителя от силовите структури това е елемент на психофизическата подготовка, който е един от многото."

За преподавателската си дейност в Академията на ФСБ:

"Аз не чета лекции пред студентите и не им преподавам техниката на ръкопашния бой. Моята педагогическа ниша са т.нар. мастърклас, по време на които поставям акцент на тактическото мислене. Можете да наречете подобно обучение работна игра. Всяко занятие е ситуация, взета от реалния живот...Характерна особеност на моите часове са естествения фон на събитията - улици, подлези, жп перони, кафенета и т.н. Нощем и денем."

За ежедневните си занимания със спорт:

"Тренирам всеки ден без неделя. Сутрин започвам с цигун, тай чи и базовата техника на карате. Три вечери седмично се отдавам на "желязото". Някои не могат да разберат как съчетавам бойните изкуства с бодибилдинга. Мен пък ме учудва как може да се постигне нещо без хармоничното съчетаване и на двете?! "

Кинокариера

"С киното историята е следната. Мнозина ме знаеха като специалист по ръкопашен бой. При мен дойдоха мои познати, които ме помолиха да направим сцена с бой с ножеве за филма "Антикилър-2". Аз отидох заедно с Юрий Федоришен (треньорът ми по карате от детството и мой приятел). На снимачната площадка се запознах с режисьора, направихме добра сцена, която влезе във филма и така се започна. Запознах се и със Сергей Векслер, който започна да се обучава при нас, а по-късно към нас се присъедини и Иван Охлобыстин. После се появиха и други актьори.



Векслер ме покани за малка роля във филма "Савва Морозов", а по-късно играх и спецназовец във филма "Мустанг", включих се и в "Антикилър 3", "Забава и "Две дами в Амстердам". "
През 2010 г. Бадюк се снима в сериала "Терминал". Участва и в комедията "Свидание", "Соловей-разбойник". 


С актьора Иван Охлобыстин от комедийния сериал "Интерны"

Може да го видите и в "Бригада. Наследник", продължението на култовия сериал "Бригада", разказващ за сина на Саша "Белия", Иван Белов. 

Бадюк може да видите и във филма "Кремень", който много напомня на "Рамбо - първа кръв" в съвременен, руски вариант. 

Сигурно се чудите как му се отдава на Бадюк да се занимава с кино, да води ТВ предавания, да снима документални филми за Муай Тай и Тайланд, за бойни изкуства, да тренира карате и да вдига щанги в залата. Дали пък не закъснява?

"Никога. Успява този, който не бърза за никъде. Най-важните качества са точното планиране и самодисциплината."  

Източници:
списание "Братишка"
сайта на Сергей Бадюк
Peoples.ru

Снимки:
Сайта на Сергей Бадюк
Facebook страницата на Сергей Бадюк

Превод и редакция:
Драгомир Драганов - СК "Легия" гр.Варна

0 коментара:

Публикуване на коментар