- Тренер, какви качества трябва да възпита у себе си бъдещия боец? - попитах аз, след като получих сутрешната си порция крошета и лоукикове в лек спаринг с Тренера.
Тренера се замисли за миг и започна:
- Много са. Ако започнем от самото начало - от начинаещия - то трябва да кажа: Търпението. Начинаещият идва в залата и нали се сещаш, че още е леко уплашен, не познава хората, не знае какво да очаква. Започват тренировките. Той вижда как по-напредналите вече владеят техниката, а той е още като пате в калчища. Застава пред огледалото и започва да отработва ляв прав - десен прав. Това продължава дълго време. Някои от тях го правят месеци наред. Тук е нужно търпение. Ако се отегчиш - ще напуснеш залата и няма да се върнеш. Ако си мотивиран и търпелив - ще отработваш комбинациите докато движението стане част от теб. Не случайно Брус Ли е казал: "Не се страхувам от някой, който е направил 1000 техники един път, а от този, който е повтарял една техника хиляди пъти".
Самодисциплината е друго важно качество, което боецът трябва да развие у себе си. Във времената, в които живеем, това качество не се развива много. Няма казарми вече, няма служба в армията. Залата е едно място, където всеки младеж може да се научи на самодисциплина. Изграждането става по време на тренировките като се следват инструкциите на треньора. Вече съм казвал не един път: Всеки един е дошъл в залата доброволно - по свое собствено желание. Дошъл обаче един път, той трябва да изпълнява това, което се преподава. Ако смята, че не трябва да е изпълнителен и дисциплиниран, той е свободен да си тръгне. Никой няма да му се моли да остане. Тук тренираме, за да победим собственото си "Его" и самодисциплината е пътя.
Който побеждава другите, е силен.Който побеждава себе си, е могъщ. Лао Дзъ
Победата над собственото "аз"- е по-добра от победата над всички други хора. Буда
- Тренер, обясни какво разбираш под това "Да победиш себе си"!
- Да победиш себе си означава да се поставиш извън зоната на личния си комфорт. Да се заставиш да направиш още една лицева опора, когато си направил 10 серии по 20 опори и вече си мислиш, че не можеш повече. Да пробягаш още 1000 метра, след като си пробягал 5000 и си казваш, че е вече време да починеш. Да се сдържиш да изядеш нещо апетитно, което те примамва, но знаеш, че не трябва защото сваляш килограми за състезание или просто си решил да отслабнеш. Да победиш собствения си страх. Няма човек, който да не се страхува. Това е естественото ни чувство за самосъхранение, което ни помага да оцеляваме. То ни държи будни и съсредоточени по време на боя. Да наложиш волята си над страха, за да го накараш да работи в твоя полза е победа над самия себе си. Няма състезател, който пред бой да не е напрегнат, стомахът му да не се присвива от притеснение. Страхът има много лица - страх от болката, страх от поражение, страх от какво ще кажат хората за него и т.н. Поддадеш ли му се, ще изпаднеш в паника, а паниката не помага на никого. Затова трябва да се изправиш срещу собствените си страхове, да ги опознаеш, да ги осъзнаеш и да ги преодолееш.
Да се раздаваш на 100 % по време на тренировката е начин да победиш себе си. Лесно е да се скатаеш, да си кажеш не мога повече, да спреш. По-трудното и достойното е да не се предадеш, да заставиш тялото си да работи, докато онзи тих, гаден гласец в тебе ти нашепва: "Спри! Почини си! Какво толкова, ако спреш за миг? Виж, Тренера не те вижда!".
А и в края на краищата сме дошли в залата, за да поработим, а не да си почиваме. Иначе, защо въобще си станал от дивана. Да беше си стоял у дома. Залата е мястото, където градиш. Тук е момента да кажа, че постоянството и упоритостта са други две необходими качества за изграждането на боеца. Те са взаимосвързани - ако си упорит ще постоянстваш в тренировките, няма да си казваш: "Днес нещо ме мързи, няма да отида на тренировка" или да си търсиш някаква друга причина, за да не посетиш залата.
- Тренер, защо победата над собствено ни "Его" е толкова важна. Как то ни пречи?
- Всеки има "Его" и това е ясно. Тези, които са го отстранили напълно са светци. Ние сме обикновени хора, но трябва да имаме предвид, че прекалено силното "Его" ни кара да не се вслушваме в съветите на по-опитните. Ставаме самодоволни и не се учим от грешките си, а всеки един греши. Дори най-добрите състезатели, които се бият в К-1 например. Те също правят грешки. Побеждава този, който се възползва от грешките на противника си. Може да си мислиш, че си овладял перфектно дадена техника и когато треньорът ти покаже къде грешиш, силното ти и неовладяно "Его" ще те накара да се подразниш и да не желаеш да поправиш грешката си, което по-късно може да ти коства победата.
Доверете се на вашия треньор! Уважавайте го и го слушайте, давайки 100% от себе си! Не пропилявайте времето, нито своето, нито неговото и никога не се оплаквайте от това, което той ви е накарал да направите. Никога!!! Отрицателната енергия, независимо дали под формата на думи или на недоволна гримаса от ваша страна ще го накара да вярва много по-малко във вашето желание да станете шампиони и от този момент той няма да ви даде цялото си познание и с времето ще изгуби желанието си да ви тренира.
От моят опит в бойните спортове знам, че с медали от състезанията се връщат момчетата и момичетата, които просто слушат треньора и си вършат съвестно работата, без да се опитват вместо да тренират да се спотайват в далечния край на залата. Тези хора с шампионски дух винаги се усмихваха, когато тренировките са най-тежки и ти се иска да заплачеш от изтощение.
Другите, които постоянно се оплакваха, че имат нещо възпалено, че ръката ги боли, че са изморени и нямат въздух, тези, които постоянно се стремят да намалят интензивността на тренировката, вместо да дадат 100% от себе си, също ходеха по състезания, но винаги се връщаха без медали и се ядосваха, че точно на тях се е паднал най-трудния противник още в първия мач. Никога не пропускам да питам треньорът какво точно се е случило, когато не съм имал възможността да отида на състезанието и винаги реакцията му беше и си остава една и съща: „Нищо не направиха. Набиха ги! Защото те не тренират, това че идват в залата нищо не е! Всички мои шампиони идваха в залата, като преди това са правили по 15 обиколки на стадиона за загрявка, а след като приключваме тук, те ходеха да бягат по още 10-15 обиколки. А тези тук, идват от кафето, 2 часа нищо не правят, само се оглеждат и после отиват на дискотека. Не се ли вземат в ръце, те медал няма да видят!"
Винаги съм оставал да мисля върху думите му, знаейки че е прав и го боли за това, че негови бойци не са мотивирани толкова, колкото е той.
0 коментара:
Публикуване на коментар