"Златното момче" Бадр Хари победи Исмаел Лондт в Грозни, Чечня. Боят се състоя вчера вечерта в рамките на първия турнир на бойното шоу "Ахмат", проведен в спортния комплекс Колизей по правилата на К-1. Двубоят бе наблюдаван от президента на Чеченската република - Рамзан Кадиров. Холандецът с марокански произход очаквано започна боя по уверено и бе по-активен. Той успя да отправи противника си в нокдаун още в първия рунд и Лондт се отърва от последващ нокаут благодарение на гонга. Превъзходството на "Златното момче" продължи и във втория рунд. Хари видимо бе по-добре подготвен технически от суринамеца. Късметът му обаче изневери и Лондт успя да го пресрещне, изпращайки го в нокдаун. Лонд реши да се възползва от ситуацията и се втурна в атака, но Хари го контраатакува успешно - втори нокдаун. Последва мощна размяна на удари като суринамеца успя да пусне кръв на холандеца. 45 секунди след началото на третия рунд Бадр Хари повали за трети път противника си, с което сложи край на спора.
"Диаманта" на холандския кик бокс почина на 43-годишна възраст на 27 февруари 2013 г., но остана завинаги в сърцата на феновете на Муай Тай със сърцатото си отношение към боя. Приживе той бе уважаван безкрайно от бойците в Тайланд - родината на Муай Тай. Рамон Декерс е роден на 4 септември 1969 г. в холандското градче Бреда, провинция Северен Брабант. В продължение на 20 години той взема активно участие в различни професионални боеве по правилата на тайландския бокс (1986-2006 г.). Рамон става осем пъти шампион. Провел е 200 боя, от които е спечелил 175, 20 загуби и пет равни мача. От 175 победи, 90 са спечелени с нокаут, а двайсетте му загуби са по точки. За разлика от децата в Тайланд, които започват да се занимават с муай тай от 5-6 годишна възраст, то Рамон се запознава с бойното изкуство на 16 г. Той започва да тренира джудо на 12-годишна възраст, но след няколко месеца разбира, че този спорт не е за него и решил да стане боксьор. През 1986 г. той се запознава с Муай Тай в залата, където преподава Кор Хемерс (Cor Hemmers), който става негов първи и единствен треньор. Кор си спомня малкия, светлокос хлапак, който му заявил, че иска да се занимава с Муай Тай. Рамон се занимавал три месеца, през които майка му го водила в залата и го прибирала след тренировките. Кор Хемерс видял големия му потенциал на истински боец и споделил това с майка му. Постепенно треньорът и майка му започнали да се срещат, а в последствие заживели заедно и се оженили. Първият си бой Рамон печели с впечатляващ нокаут още на 16-годишна възраст. Треньорът му (и доведен вече баща) преценил, че младежът притежава несъизмерима с теглото му мощ - макар че тежал около 55 кг, той притежавал сила като на 70-килограмов мъж. Рамон продължавал да се бие и да печели битките си, като последователно нокаутирал съперниците си. Името му бързо нашумяло, а срещите му се отличавали с динамика и зрелищност. В началото на кариерата му негов мениджър станал Кловис Депрец(Clovis Depretz), който бил мениджър на друг легендарен холандец - Роб Каман (Rob Kaman). Това обяснява защо Роб Каман често бил в ъгъла на Декерс по време на срещите му. Те често тренирали заедно и били добри приятели. В Тайланд ги наричали "Холандския дует". Ако трябва по някакъв начин да се характеризира Рамон, то може да се каже, че той е бил безкомпромисен, твърд и несломим боец. В Тайланд има такава дума: "фаранг", с която тайландците наричат всички чуждестранни бойци. Декерс обаче се превърнал в най-уважавания фаранг в страната на Муай Тай. Основно бил уважаван не само заради победите си (той имал и немалко загуби от тайландски бойци), а поради факта, че никога не отказвал предизвикателство за бой. Той проявявал уважение и към своите съперници. По време на един от боевете в Тайланд Рамон получил тежка рана на главата от удар с лакът. В почивката треньорът му направил няколко бързи шева пред очите на публиката без упойка. Декерс се върнал на ринга и продължил боя. Рамон притежавал добра и взривна боксьорска техника, която противопоставял на тайландските си опоненти.
Декерс имал мъжеството да се изправя срещу най-добрите тайландски бойци и да ги побеждава насред знаменития им стадион Лумпини.
Кариера
Според някои източници първата си победа той спечелил през 1984 г. На 3 ноември 1986 г. той се изправя в Амстердам срещу боеца Кайро от клуба Vos Gym. На 15 ноември 1987 г. той се бие в категория до 57,15 кг. Още във втория рунд той печели против Ramkisoen с нокаут, ставайки шампион на Холандия. Следващият му бой, който потвърждава неговата феноменалност, бил проведен в Париж на 6 февруари 1988 г. на Европейско първенство. Там той нокаутира Khaled. 26 дни по-късно той се изправя против французина Richardnam, който също пада в нокаут. След страхотните си победи в Европа той се отправя в Югоизточна Азия, в родината на Муай Тай - Тайланд. Тайците били чували за холандеца и му организирали мач срещу абсолютния си шампион Namphon. На 18 февруари 1990 г. тайландецът загубил у дома срещу Декерс. Намфон даже бил повален в нокдаун, но успял да се съвземе. След този бой известният промоутър Songchai Ratanasuban устроил реванш, като този път Декерс отстъпил по точки. В последствие холандецът продължил да се бие на територията на Тайланд в боеве, организирани му от Songchai. Прозвището си "Диаманта", Декерс получил именно в родината на Муай Тай от самите тайландци.
Рамон станал толкова прочут в Тайланд, че бил съпровождан от полиция до летището. Той бил истински герой защото не само, че се биел с тайландците, но ги и побеждавал. Декерс губел мачовете си по точки, когато се стремял да постигне победата си без нокаут. Съдиите в Тайланд присъждали победата на сънародниците си, отчитайки че са имали преимущество по време на мача с най-чисти техники от Муай Тай. Феновете обаче го боготворяли. Петнайсет милиона души гледали мачовете му, които се предавали по телевизиите, даже такситата спирали по пътищата, за да могат шофьорите и пътниците да наблюдават двубоите му. Така Рамон станал първият «farang» в тайландската история, признат за "Боец на годината" в Тайланд през 1992 г. Едни от най-забележителните му битки са тези срещу неколкократния Lumpinee шампион Coban Lookchaomaesaitong. В първата им среща на 21 април 1991 г. Декерс е нокаутиран с ляво кроше. Това е първата от четирите им срещи от 1991 г. до 1993 г. Вторият мач Декерс печели с страховит нокаут, а третият го губи по точки, но четвъртият и финален мач е победен за Рамон.
Декерс завършва 1991 г. с две победи с нокаут над френския шампион Joel Cezar и загуба по точки от Sakmongkol Sitthichok. Между 1992 и 1996 г. Декерс взема участие в няколко професионални срещи, побеждавайки Joe Prestia, Rittichai Tor. Chalermchai, Mehmet Kaya и Hector Pena. Той претърпява и няколко загуби, губейки втората среща срещу Joe Prestia, а също така губи и от Jaroenthong Kiatbangchon, Dida Diafat, Orono Por Muang-Ubol и Den Muangsurin. На 16 ноември 1996 г. Декер побеждава Hassan Kassrioui в Амстердам, печелейки World Professional Kickboxing League (WPKL) World Super Welterweight Championship. Месец по-късно се бие в Банкок срещу Jomhod Kiatadisak за вакантната титла на WMTA, ногуби по точки. В знаменитата си среща с Rayen Simson в Roosendaal през 1997 г. двамата се повалят един друг с ляво кроше. Dekkers наранява окото си и губи мача с технически нокаут в края на втория рунд.
Прощален мач
На 18 март 2001 г. Декерс се бие против Marino Deflorin в Rotterdam, Холандия. Боят приключва в четвъртия рунд, когато Рамон изпраща в нокаут противника си с ляво кроше. След мача Декер е приет в холандския Golden Glory отбор. Членовете на отбора се строяват в средата на ринга, а Роб Камън слиза по рампата със златна факла в ръка, която връчва на Декерс, а междувременно на екран се показват видеоклипове с неговите най-големи победи. След оттеглянето си Декерс се занимава с треньорска дейност за отборите Team Dekkers и Golden Glory. През 2005 г. той подписва договор с K-1, но двубоят му е по правилата на MMA срещу Genki Sudo. Декерс, който никога не се е занимавал с MMA, губи мача. Мениджърите му обаче организират друг двубой по правилата на K-1, където той среща американеца Duane Ludwig по време на K-1 Max 2005. Няколко дни преди битката той си наранява дясното рамо. По време на боя Декерс нанася удари само с лявата си ръка. Въпреки това Декер отправя в нокдаун своя съперник всеки един рунд и печели в петия със съдийско отсъждане. Неговият последен двубой е срещу Joerie Mes на K-1 World Grand Prix 2006 в Амстредам на 13 май 2006 г. Двубоят е спечелен от Мес със съдийско решение, а Декерс обявява своето окончателно оттегляне. Най-известните бойци, с които се е срещал Ramon Dekkers:
Namphon Nongkee Pahuyuth (Таиланд), 1990 Cherry S Wanich (Таиланд), 1991 Coban Lookchaomaesithong "The Crusher" (Тайланд) Joel Cezar (Франция), 1991 Sangtien Noi S Roongroi "The Deadly Kisser" (Тайланд), 1991 Sackmongkhol (Тайланд), 1991 Orono (Тайланд), 1992 Joe Prestia (Франция), 1992 Gilbert Ballantine (Холандия) Chanoi (Тайланд), 1993 Decharwin (Тайланд), 1993 N Pralormran (Тайланд), 1995 Jomhod Kiatisak (Тайланд), 1996 Hassan Kassrioui (Холандия), 1996 Rayen Simson (Холандия), 1997 Gerald Mamedeus (Холандия), 1997 Namkhambuan Nongkee Pahuyuth "The Ring Genius" (Тайланд), 1997 Jerry Morris (Холандия), 1998 Marino De Florin (Швейцария), 2001 Източници: www.ramondekkers.ru, muaytai.ru, Wikipedia Превод от английски и руски: Драгомир Драганов - СК"Легия" гр.Варна
Име: Buakaw Banchamek - บัวขาว ป.ประมุข (Por Pramuk), а истинското му име е Сомбат Банчамек (Sombat Banchamek - สมบัติ บัญชาเมฆ). Роден: Surin, Thailand Ръст и тегло: 1.74m (5 ft 8 ½ in) – 70kg (155 lb) Gym: Buakaw Banchamek (Former gym Por. Pramuk) Буакау Банчамек е Muay Thai боец, който има няколко световни титли по Муай Тай и K1. Понастоящем е един от най-известните тайландски бойци в света. Неговата популярност нарасна откак той се включи в K1 World Max през 2004 г. Той стана и youtube сензация, след като клипове с неговите нокаути и перфектни техники бяха показани на многомилионната аудитория.
Буакау е роден в Сурин и започва да се боксира на 8-годишна възраст, а когато достига 15-годишна възраст, започва да се занимава в клуба Por. Pramuk. Именно там той получава и името си Буакау, което означава "Белият лотус". По-късно той решава да създаде своя зала - "Banchamek GYM" - и да се състезава като Банчамек, но от Пор Прамук завеждат съдебно дело, което той губи.
Buakaw притежава няколко шампионски пояса от различни тайландски стадиони - Omnoi Stadium Belt, Champion of Thailand belt, Toyota marathon Winner, WMC Middle weight champion, K1 World Max champion, Thai Fight Champion и Max Muay Thai Champion. На 7 декември 2001 г. той се бие с Charlie Sor Chaitamin за шампионската титла на стадиона Лумпини, но губи по точки. В края на 2002 г. преминавайки в полусредна категория, Буакау Пор Прамук побеждава Сатоши Кобаяши и печели Купата Тойота. В периода 2003-2004 г. той се бие на територията на Япония и Южна Корея.
K-1 World MAX
Започвайки от април 2004 г., Буакау Пор Прамук преминава в K-1 MAX. Той побеждава John Wayne Parr, Takayuki Kohiruimaki и предишния шампион Масато на финалите. През октомври 2004 г. той печели срещу известния японски боец Кодзо Такеда, който е един от малкото чужденци, които са печелили шампионски титли на два от най-големите тайландски стадиона. През 2005 г. повтаря своя път към титлата, но е спрян от холандеца Andy Souwer на финалите. През 2006 г. на K-1 MAX World Grand Prix, Buakaw се изправя отново срещу Анди Сауер и този път печели с TKO, грабвайки втората си K-1 World MAX титла и ставайки първия, който я печели два пъти.
Превъзходството му в боевете винаги било толкова голямо, че съдийската колегия решила да промени правилата и забранява класическия тайски клинч, а при захват бил позволен един удар с коляно.
2006 година започнала с победа над легендарния Майк "Железния" Замбидис, а след две седмици по правилата на тайландския бокс печели световната шампионска титла по версията WMC с победа над Чохмот Киатодисак. На турнира K-1 World MAX Буакау побеждава още такива бойци като Върджил Калакоду, Гаго Драго, Йошихиру Сато и отправя три пъти Анди Сауър в нокдаун, ставайки отново шампион.
В периода 2007-2009 г. побеждава Джабар Аксеров, Алберт Краус, Йошихиру Сато, Ники Холцкен, Джон Уейн Пар и т.н., но този път не успява да грабне титлата. През 2007 г. Масато Кобаяши го спира на четвърт финал, а през 2008 г. Буакау е нокаутиран от Йошихиру Сато на осминафинал, а през 2009 г. на полуфинал съдиите присъждат спорна победа на Анди Сауер. Тогава Буакау решава да напусне К-1.
Кариера след К-1
През 2010 г. той участва в кинолентата Yamada: The Samurai of Ayothaya, основан на живата на Yamada Nagamasa, японски авантюрист, който в началото на 17-ти век става губернатор на провинцията Nakhon Si Thammarat в южен Тайланд. През ноември 2010 г. Буакау Пор. Прамук побеждава на тунира по Shoot Boxing World Tournament 2010. Там бившия трикратен шампион Анди Сауер е победен от Toby Imada на полуфинала, но на финала Буакау побеждава Имада с TKO във втория рунд и става новия 2010 Shoot Boxing S-Cup World champion. През 2011 г. провежда срещи изключително по правилата на тайландския бокс. През септември той побеждава Warren "Chaka Zulu" Stevelmans и става шампион по версията WMC, а до декември се състезава на турнира Thai Fight, който спечелва, побеждавайки на финала австралиеца Frankie Giorgi. През януари 2012 г. той победил действащия шампион на TNA Джабар Аскеров. На 1 март 2012 г. Buakaw изчезва от тренировъчния си лагер Пор Прамук. На 12 март той се появява в телевизионно шоу и се извинява на феновете си, като заявява още, че има проблеми с клуба Por. Pramuk още от 2009 г. и затова е избягал. "Аз мога да понеса тежки тренировки, но не и лошо отношение. Става въпрос за съзнание, а не за тяло", заявява той. На 31 май 2012 г. Buakaw обява намерението си да се откаже от активна спортна дейност след неуспешни преговори с Pramuk Rojanathan. Последната среща се провела с участието на председателя на Sports Authority of Thailand, президента на асоциацията на професионалния бокс в Тайланд, адвокатите на Buakaw и на лагера Por. Pramuk. Адвокатът на Прамук предложил на Buakaw 60% от приходите от боевете и 75% от приходите от публичните участия, реклами, спонсорства и други действия извън ринга. Адвокатът на Буакау се застъпил за тезата, че той трябва да получава всички приходи от извън състезателната дейност на ринга. Представителите на Por. Pramuk отвърнали, че ще го продадат на друг лагер. След като юристите не успели да постигнат съгласие, Буакау обявил, че ще напусне спорта, тъй като това ще е решение на проблемите. Твърди се, че когато Прамук чул това, започнал да пляска радостно, но не защото се радвал, че Буакау се отказва от спорта, а защото повече няма да има проблеми.
Buakaw заявил, че ще се върне в родния си град Сурин и ще се заеме с тренировки на млади бойци, като същевременно стане будистки монах. Лека-полека нещата започнали да се нареждат и с подръжката на компанията Yokkao Buakaw построил в Сурин нова спортна зала Banchamek Gym и той приема името Buakaw Banchamek. Sports Authority of Thailand (SAT) обаче обявили, че суперзвездата на Муай Тай Buakaw Banchamek не може да вземе участие на турнира Thai Fight, ако не регистрира официално своя кемп. Заместник-ръководителят на SAT Сакол Ваннапонг заявил, че Buakaw няма да може да се бие, докато SAT не разгледа жалбата му за несправедливо отношение към него от страна на Por. Pramuk Gym. На 5 юни 2012 г. адвокатът на Буакау изпратил писмо в Sports Authority of Thailand с молба за освобождаването му от задълженията му като състезател на Por. Pramuk gym, От 8 юни 2012 г. Buakaw вече не се считал за боец по Муай Тай и съответно бил освободен от лагера Por. Pramuk.
Buakaw започнал да се появява в залите по джиу-джицу и се появили слухове, че ще премине в ММА. Това щяло да му даде възможност да продължи да се състезава без да нарушава договора си с Пор Прамук. На 29 юни същата година Buakaw опровергава тези слухове, че ще става ММА боец. На 2 юли 2012 г. страните се срещнали в арбитражния съд по гражданските дела в Ratchadapisek. Заседанието продължило почти седем часа, а съдът оправдал двете страни и постановил, че Буакау може отново да се бие, но трябва да ползва името "Buakaw Por. Pramuk", а да тренира където си иска. 60% от приходите от боевете ще отиват у него, а 40% в лагера. Приходите от другите дейности ще бъдат разпределени 75:25 (75% Buakaw, 25% на кемпа). Буакау се връща в Thai Fight. На 17 август 2012 г. в Англия на стадиона King Power Stadium Leicester се състояла първата му среща. Той се изправил срещу Rustem Zaripov. Боят заършил с победа за Buakaw Por Pramuk. На 18 април 2013 г. се състояла пресконференция на MAX Muay Thai, където Buakaw заявил, че той се изказва в качеството на промоутъра New Fighter MMA Banchamek Gym. MAX правят планове за 4 големи събития през 2013 г., в които ще вземат участие най-известните бойци на Тайланд и целия свят. Буакау ще вземе участие в шоуто с бой срещу Malik Watson от САЩ. На 31 май 2013г. Buakaw постъпва в Университета Rattanabandit във Факултета по бизнес мениджмънт. На 21 юли 2013 г. той получава почетна степен доктор на науките и магистър по спорт от Университета Kasetsart, които се присъждат на хора, които са направили огромен принос в областта на спорта в страната.
През август 2013 г. Buakaw подписва договор с K-1 World MAX. На 15 септември 2013 г. на той побеждава Davida Calvo с ТКО след удар в черния дроб. Четвъртфиналът се провежда на 28 декември в Китай, където Буакау побеждава Zhou ZhiPeng (Китай) със съдийско решение. На 23 февруари на полуфинала на K1 WORLD MAX Buakaw се среща с Lee Sung-Hyun, побеждавайки със съдийско решение. През февруари 2014 г. Buakaw подписал договор с тайландския футболен клуб RBAC за една година. Той взема участие в тренировките и даже се появява в игра на 16 февруари 2014 г. с номер 16 като нападател. На 14 април 2014 г. в Сурин се провежда турнира COMBAT BANCHAMEK, където Буакау се явява освен като боец, но и промоутър. Там той се бие срещу австралиеца Victor Nagbe (Australia). 14 юни 2014 г. - бой за титлата WMC WORLD CHAMPIONSHIP. Първоначално съперник на Буакау трябвало да бъде Fabio Pinca, но заради травма е бил заменен от французина Djime Coulibaly. Буакау печели пояса на Световен шампион версия WMC. Още един бой за шампионската титла на WBC Muaythai Championship Buakaw печели на 15 август 2014 г. срещу Abdoul Toure. На 13 септември в Минск, Белорус, се провежда осминафинал на турнира TOPKING WORLD SERIES, където Buakaw Banchamek (Thailand) побеждава Zheng Chunyu (China). На 28 септември 2014 г. се провежда официалното откриване на Banchamek Gym с адрес: 22 Soi Phokaew 3/19 Nawamin Rd, Klong Chan, Bangkapi, Bangkok, Thailand 10240. На 24 октомври 2014 г. Буакау получил почетна степен на доктор на науките на университета Surin Rajabhat University. На 15 ноември 2014 г. TOPKING WORLD SERIES 2014г. се провежда бой във формата "Super Fight" Buakaw Banchamek (Thailand) и Steve Maxon (Australia). Срещата завършва с победа на Буакау.
На 20 декември се провежда финала на турнира TOPKING WORLD SERIES, където Buakaw Banchamek победил Dmytro Konstantynov от Украйна.
Буакау Банчамек загуби полуфиналния мач в Top King World Series срещу руснака Хаял Джаниев на 28 юли 2015 г. Източници: nicekick.ru, wikipedia, muaythaipros.com, википедия Редакция и превод от руски и английски: Драгомир Драганов - СК "Легия" Снимки: Facebook страница на Banchamek Gym
Мнозина са чували името Йодсанклай Феъртекс. Той е една от живите легенди на Муай Тай. Истинското му име е Yodthana “Eak” Phoetirat и е роден на 1 юли 1985 г. в Корат, Северо-източен Тайланд. Йод (както още е познат Йодсанклай) е трикратен Лумпини шампион в 112 и 147 lb категории и бивш световен шампион по Муай Тай версия WBC. Той тренира във Fairtex Gym в Патайя. Наречен е "боксов компютър" от спортните вестници в Тайланд заради перфектната му техника.
Младият Йодсанклай се запалил по Муай Тай на осем годишна възраст покрай по-големия си брат Йодкангуан, гледайки битките му. Той провел първия си бой по време на храмов празник в град Бан На Дии. Преди да се присъедини към Fairtex през 2005 г., Йодсанклай се състезава за други три кемпа - Saknipaporn, Sit-Khru-Od и Petchyindee. През август 2005 г., биейки се с името Yodsanklai Petchyindee, той печели една от най-престижните титли - шампионския пояс на стадиона Лумпини, нокаутирайки Runglaew.
Той става световен шампион версия WBC по Muay Thai, побеждавайки не кой да е, а именно Джон Уейн Пар на 10 декември 2005 г. в Австралия.
През същата година Йод става и шампион на Тайланд.
На 11 ноември 2006 г. той защитава световната си WBC титла срещу Марк Вогел във Вупертал, Германия. Йодсанклай побеждава с нокаут в първия рунд с удар с лакът.
На 30 юни 2006 г. Yodsanklai прави своя K-1 Max дебют в Superfight на K-1 World MAX 2006 -World Championship Final- проведен в Йокохама, Япония побеждавайки Kamal el Amrani. На 29 ноември 2007 г. участва в състезанието "France vs Thailand", проведен в Париж, където излиза срещу Farid Villaume. Yodsanklai печели с TKO. Йод нокаутира Gregory Choplin в третия рунд на Lion Fight 8 в Лас Вегас, Невада на 25 януари 2013 г.
На 19 април 2013 г. побеждава с TKO Naimjon Tuhtobaev във втория рунд на Thai Fight: Pattaya 2013 в тайландския град Патайя. На 29 юни 2013 г. по време на Thai Fight: Bangkok 2013 в Банкок той се среща с Казбек Зубаров и го побеждава с TKO в края на първия рунд, когато мача е прекъснат заради нараняване на Зубаров. Йодсанклай побеждава Chike Lindsay на Lion Fight Middleweight (-70 kg/154 lb) Championship в Лас Вегас на 26 юли 2013 г. Линдзи започва добре, но Йод взема преимуществото във втория рунд и печели мача със съдийско решение.
Йодсанклай нокаутира Владимир Конски в първия рунд с лакът по време на четвърт финален мач от турнира Thai Fight's -70 kg/154 lb, проведен в Тайланд на 23 октомври. Той побеждава още Keo Rumchang на Thai Fight: Hua Hin 2014 в Hua Hin на 22 февруари 2014 г.
Две от най-големите имена в кик бокса и Muay Thai ще се срещнат на ринга. Двукратният K-1 Max шампион Джорджо Петросян (Giorgio Petrosyan) ще излезе срещу живата легенда на тайландския бокс Йодсанклай Фейъртекс (Yodsanklai Fairtex). Боят ще се състои в Китай и е организиран от "Hero Legend", китайската кик бокс организация, създадена през 1999 г. Срещата е насрочена за 28 август.
Ники Холцкен победи Раймънд Даниелс на GLORY 23 в Лас Вегас. Боят се проведе вчера вечерта, а холандецът постигна победата си с TKO в третия рунд. След тази среща Холцкен вероятно ще продължи да се състезава в класическия бокс. Преди мача си срещу Даниелс той се възползва и проведе тренировка при Джеф Мейуедър, чичо на Флойд Мейуедър. Холцкен ще потърси нови предизвикателства, като започне боксова кариера, тъй като според него е постигнал много в кикбокса: няколко пъти е бил европейски шампион и шампион на Холандия, а вече е и двукратен световен GLORY Welterweight шампион. Той е искал да бъде боксьор през целия си живот, но израствайки в Холандия, където кикбоксът е най-популярния боен спорт, Холцкен не е имал голям избор. Не е тайна, че холандецът вече е участвал в боксови мачове - като аматьор той има 8 победи и няма загуби, а резултатът му на професионалния ринг е същия, но седем от победите му са с нокаут.
Хаял Джаниев е роден на 12 октомври 1993 г. Той е висок 175 см и тежи 67 кг. На 18-годишна възраст той вече е шампион на Русия по тайландски бокс. Започнал да тренира на 12-годишна възраст в родния си град Челябинск в детско-юношеската школа "Мастър", следвайки по-големия си брат. Бъдещият шампион не бил особено дисциплиниран и не един път е бил гонен от тренировка за лошо поведение, поради което родителите му забранили да се занимава с тайландски бокс. Повече от година той не посещавал залата, но на талантливия боец все пак му било простено. Първата му треньорка Екатерина Цепелева разказва, че Хаял е бил упорит и способен младеж. "Той правеше най-много лицеви опори, бягаше най-много от всички, тъй като преди това се бе занимавал с лека атлетика". Самият той казва, че много обича тайландския бокс с прочутите му удари с лакти и колене, поради което се отдава на 100 процента на всяка тренировка. Спортната му кариера започнала с победи - практически той печелил всеки един бой. През 2008 г. 14-годишният Джаниев бил приет в отбора на заслужилия треньор на Русия по тайландски бокс Олег Терехов. През 2011 г. Хаял спечелил Шампионата на Русия и получил право на участие на Световното първенство в Ташкент. До този момент на международна сцена той излизал само в юношеските формации на Русия. От първия път на 18-годишният Джаниев не му се получило да предолее по-опитните си противници. На професионалния ринг обаче му потръгва добре: през 2011 г. той печели боя за титлата на международния фестивал "За Русия" , отправяйки в нокаут японеца Кейджиро Миякоши след удар с лакът. На 21-годишна възраст той има 8 победи, от които 5 с нокаут и две загуби.
Пътят му към боя с Буакау преминава през бой с българин
По пътя си към победата над Буакау той се среща с българина Веселин Веселинов през октомври 2014 г. в Белорус. Хаял побеждава, след което се изправя срещу датчанина Лард Нилсен.
Победата му носи правото да бъде поканен на суперфинала, където за титлата "Крал на ринга" претендирали още британеца Рийз Макалистър, Дмитро Константинов от Украйна и звездата на муай тай Буакау Банчамек. Жребият бил хвърлен и на Джаниев се паднал Буакау. През януари 2015 г. Джаниев се състезава на турнира WLF 2015 в Китай по правилата на К-1. На финала той губи от китаеца Ти Янгхуа със съдийско решение. Още в началото той разбрал, че може да спечели боя единствено ако нокаутира противника.
Руският боец, който победи легендата в Муай Тай - Буакау Банчамек, заяви че, за тази победа е мечтал отдавна. Това той сподели в интервю пред портала MMABoxing.ru. Боят между двамата се състоя по време на турнира Top King World Series. Хаял Джаниев спечели двубоя със съдийско решение. - Хаял, сподели своите емоции след победата? Много ли пъти вече прегледа боя? - Много е трудно да се предадат тези емоции, особено в момента когато ми вдигнаха ръката на ринга. Сега, след като вече мина малко време и съм се поуспокоил, започнах да осъзнавам, че съм спечелил мач срещу една легенда. Боят го прегледах вече минимум 25 пъти. - Как премина подготовката ти? - Подготовката премина в Челябинск. Готвих се за този бой в продължение на два месеца с двуразови тренировки. Както вече съм казвал, да спечеля срещу Буакау бе мечтата ми от 13-годишен, така че съм се готвил за този бой почти десет години. С подготовката ми се занимаваха по-големия ми брат - Роял Джаниев и заслужилия треньор на Русия - Олег Анатолиевич Терехов. - Какъв бе плана за боя? - Планът включваше работа на средна дистанция с ръце и лакти. Планът бе реализиран максимално от мен.
- Първоначално ти трябваше да се срещнеш с Марат Григорян. Кога разбра, че първият ти бой ще бъде с Буакау? - Научих за смяната на съперника 6-7 дни преди боя. В подготовката ми нищо не се промени, тъй като за Марат се готвих със същата тактика.
- Имаш ли предложения за следващи боеве? - Получих много предложения след този бой, но сега планирам да се възстановя и да почина. По-късно с екипа ще седнем и ще разработим бъдещите ни планове.
- Освен по Муай Тай ти се състезаваш и в К-1. Кое ти харесва повече? Планираш ли да се състезаваш и по двете версии? - Повече обичам тайландския бокс, но и К-1 ми харесва като вид спорт. Засега ще се бия и там, и там.
- Можеш ли да посочиш някого, с когото искаш да се срещнеш на ринга? - Такова желание, както да победя Буакау, не съм имал и навярно няма да имам. Аз израснах с неговите боеве, наблюдавах развитието на кариерата му и ето мечтата ми се сбъдна. Готов съм да се боксирам с всеки един вече. Източник: MMABoxing.ru Превод от руски език: Драгомир Драганов - СК "Легия" - Варна. Снимки: Facebook страницата на Banchamek Gym
Звездата на френските бойни спортове и К-1, Жером Льо Банер, спечели прощалната си битка срещу американеца Карл Робърсън. Срещата се проведе във вторник вечерта в Сен Тропе на турнира Fight Night Saint Tropez. Боят продължи пет рунда, а 43-годишният французин спечели със съдийско решение.
Тренировките на открито в неделя станаха традиция за членовете на СК "Легия". Почти всеки уикенд се провежда неделен крос или пък изкачване на стъпалата на Паметника на Българо-съветската дружба. Вижте фотоотчет от тренировката в неделя (2-ри август)!
