"Диаманта" на холандския кик бокс почина на 43-годишна възраст на 27 февруари 2013 г., но остана завинаги в сърцата на феновете на Муай Тай със сърцатото си отношение към боя. Приживе той бе уважаван безкрайно от бойците в Тайланд - родината на Муай Тай.
Рамон Декерс е роден на 4 септември 1969 г. в холандското градче Бреда, провинция Северен Брабант. В продължение на 20 години той взема активно участие в различни професионални боеве по правилата на тайландския бокс (1986-2006 г.). Рамон става осем пъти шампион. Провел е 200 боя, от които е спечелил 175, 20 загуби и пет равни мача. От 175 победи, 90 са спечелени с нокаут, а двайсетте му загуби са по точки.
За разлика от децата в Тайланд, които започват да се занимават с муай тай от 5-6 годишна възраст, то Рамон се запознава с бойното изкуство на 16 г. Той започва да тренира джудо на 12-годишна възраст, но след няколко месеца разбира, че този спорт не е за него и решил да стане боксьор. През 1986 г. той се запознава с Муай Тай в залата, където преподава Кор Хемерс (Cor Hemmers), който става негов първи и единствен треньор.
Кор си спомня малкия, светлокос хлапак, който му заявил, че иска да се занимава с Муай Тай. Рамон се занимавал три месеца, през които майка му го водила в залата и го прибирала след тренировките. Кор Хемерс видял големия му потенциал на истински боец и споделил това с майка му.
Постепенно треньорът и майка му започнали да се срещат, а в последствие заживели заедно и се оженили.
Първият си бой Рамон печели с впечатляващ нокаут още на 16-годишна възраст. Треньорът му (и доведен вече баща) преценил, че младежът притежава несъизмерима с теглото му мощ - макар че тежал около 55 кг, той притежавал сила като на 70-килограмов мъж. Рамон продължавал да се бие и да печели битките си, като последователно нокаутирал съперниците си. Името му бързо нашумяло, а срещите му се отличавали с динамика и зрелищност.
В началото на кариерата му негов мениджър станал Кловис Депрец(Clovis Depretz), който бил мениджър на друг легендарен холандец - Роб Каман (Rob Kaman). Това обяснява защо Роб Каман често бил в ъгъла на Декерс по време на срещите му. Те често тренирали заедно и били добри приятели. В Тайланд ги наричали "Холандския дует".
Ако трябва по някакъв начин да се характеризира Рамон, то може да се каже, че той е бил безкомпромисен, твърд и несломим боец. В Тайланд има такава дума: "фаранг", с която тайландците наричат всички чуждестранни бойци. Декерс обаче се превърнал в най-уважавания фаранг в страната на Муай Тай. Основно бил уважаван не само заради победите си (той имал и немалко загуби от тайландски бойци), а поради факта, че никога не отказвал предизвикателство за бой. Той проявявал уважение и към своите съперници. По време на един от боевете в Тайланд Рамон получил тежка рана на главата от удар с лакът. В почивката треньорът му направил няколко бързи шева пред очите на публиката без упойка. Декерс се върнал на ринга и продължил боя. Рамон притежавал добра и взривна боксьорска техника, която противопоставял на тайландските си опоненти.
Декерс имал мъжеството да се изправя срещу най-добрите тайландски бойци и да ги побеждава насред знаменития им стадион Лумпини.
Кариера
Според някои източници първата си победа той спечелил през 1984 г. На 3 ноември 1986 г. той се изправя в Амстердам срещу боеца Кайро от клуба Vos Gym. На 15 ноември 1987 г. той се бие в категория до 57,15 кг. Още във втория рунд той печели против Ramkisoen с нокаут, ставайки шампион на Холандия. Следващият му бой, който потвърждава неговата феноменалност, бил проведен в Париж на 6 февруари 1988 г. на Европейско първенство. Там той нокаутира Khaled. 26 дни по-късно той се изправя против французина Richardnam, който също пада в нокаут.След страхотните си победи в Европа той се отправя в Югоизточна Азия, в родината на Муай Тай - Тайланд. Тайците били чували за холандеца и му организирали мач срещу абсолютния си шампион Namphon. На 18 февруари 1990 г. тайландецът загубил у дома срещу Декерс. Намфон даже бил повален в нокдаун, но успял да се съвземе. След този бой известният промоутър Songchai Ratanasuban устроил реванш, като този път Декерс отстъпил по точки. В последствие холандецът продължил да се бие на територията на Тайланд в боеве, организирани му от Songchai. Прозвището си "Диаманта", Декерс получил именно в родината на Муай Тай от самите тайландци.
Рамон станал толкова прочут в Тайланд, че бил съпровождан от полиция до летището. Той бил истински герой защото не само, че се биел с тайландците, но ги и побеждавал. Декерс губел мачовете си по точки, когато се стремял да постигне победата си без нокаут. Съдиите в Тайланд присъждали победата на сънародниците си, отчитайки че са имали преимущество по време на мача с най-чисти техники от Муай Тай. Феновете обаче го боготворяли. Петнайсет милиона души гледали мачовете му, които се предавали по телевизиите, даже такситата спирали по пътищата, за да могат шофьорите и пътниците да наблюдават двубоите му. Така Рамон станал първият «farang» в тайландската история, признат за "Боец на годината" в Тайланд през 1992 г.
Едни от най-забележителните му битки са тези срещу неколкократния Lumpinee шампион Coban Lookchaomaesaitong. В първата им среща на 21 април 1991 г. Декерс е нокаутиран с ляво кроше. Това е първата от четирите им срещи от 1991 г. до 1993 г. Вторият мач Декерс печели с страховит нокаут, а третият го губи по точки, но четвъртият и финален мач е победен за Рамон.
Декерс завършва 1991 г. с две победи с нокаут над френския шампион Joel Cezar и загуба по точки от Sakmongkol Sitthichok. Между 1992 и 1996 г. Декерс взема участие в няколко професионални срещи, побеждавайки Joe Prestia, Rittichai Tor. Chalermchai, Mehmet Kaya и Hector Pena. Той претърпява и няколко загуби, губейки втората среща срещу Joe Prestia, а също така губи и от Jaroenthong Kiatbangchon, Dida Diafat, Orono Por Muang-Ubol и Den Muangsurin.
На 16 ноември 1996 г. Декер побеждава Hassan Kassrioui в Амстердам, печелейки World Professional Kickboxing League (WPKL) World Super Welterweight Championship. Месец по-късно се бие в Банкок срещу Jomhod Kiatadisak за вакантната титла на WMTA, ногуби по точки. В знаменитата си среща с Rayen Simson в Roosendaal през 1997 г. двамата се повалят един друг с ляво кроше. Dekkers наранява окото си и губи мача с технически нокаут в края на втория рунд.
Прощален мач
На 18 март 2001 г. Декерс се бие против Marino Deflorin в Rotterdam, Холандия. Боят приключва в четвъртия рунд, когато Рамон изпраща в нокаут противника си с ляво кроше. След мача Декер е приет в холандския Golden Glory отбор. Членовете на отбора се строяват в средата на ринга, а Роб Камън слиза по рампата със златна факла в ръка, която връчва на Декерс, а междувременно на екран се показват видеоклипове с неговите най-големи победи.След оттеглянето си Декерс се занимава с треньорска дейност за отборите Team Dekkers и Golden Glory. През 2005 г. той подписва договор с K-1, но двубоят му е по правилата на MMA срещу Genki Sudo. Декерс, който никога не се е занимавал с MMA, губи мача.
Мениджърите му обаче организират друг двубой по правилата на K-1, където той среща американеца Duane Ludwig по време на K-1 Max 2005. Няколко дни преди битката той си наранява дясното рамо. По време на боя Декерс нанася удари само с лявата си ръка. Въпреки това Декер отправя в нокдаун своя съперник всеки един рунд и печели в петия със съдийско отсъждане. Неговият последен двубой е срещу Joerie Mes на K-1 World Grand Prix 2006 в Амстредам на 13 май 2006 г. Двубоят е спечелен от Мес със съдийско решение, а Декерс обявява своето окончателно оттегляне.
Най-известните бойци, с които се е срещал Ramon Dekkers:
Namphon Nongkee Pahuyuth (Таиланд), 1990
Cherry S Wanich (Таиланд), 1991
Coban Lookchaomaesithong "The Crusher" (Тайланд)
Joel Cezar (Франция), 1991
Sangtien Noi S Roongroi "The Deadly Kisser" (Тайланд), 1991
Sackmongkhol (Тайланд), 1991
Orono (Тайланд), 1992
Joe Prestia (Франция), 1992
Gilbert Ballantine (Холандия)
Chanoi (Тайланд), 1993
Decharwin (Тайланд), 1993
N Pralormran (Тайланд), 1995
Jomhod Kiatisak (Тайланд), 1996
Hassan Kassrioui (Холандия), 1996
Rayen Simson (Холандия), 1997
Gerald Mamedeus (Холандия), 1997
Namkhambuan Nongkee Pahuyuth "The Ring Genius" (Тайланд), 1997
Jerry Morris (Холандия), 1998
Marino De Florin (Швейцария), 2001
Източници:
www.ramondekkers.ru, muaytai.ru, Wikipedia
Превод от английски и руски: Драгомир Драганов - СК"Легия" гр.Варна
0 коментара:
Публикуване на коментар