Възобновяване на сутрешните тренировки

От утре - 16 септември - СК "Легия" гр.Варна възобновява своите сутрешни тренировки. Начало от 09 ч. в залата на ул."Петко Стайнов" №13. Заповядайте! 

За справки и записвания на място или на тел.: 0898 75 65 84

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Саенчай - Кралят на кралете

В MMA казват, че ударите на Anderson Silva са от матрицата. Наистина е така. Но в света на Muay Thai, Saenchai е вашия човек.

Саенчай е роден на 30 юли 1980 г. Името му е Suphachai Saenpong, но е познат като Саенчай Сор Кингстар (Saenchai Sor. Kingstar, แสนชัย ส.คิงสตาร์), Saenchai Sor Kamsing, Sangpetch Patanakan Gym, Saenchai Sor Saenchai, Saenchai Sinbimuaythai, Saenchai Kotmuay Saenchai MuaythaiGym.



Той е четирикратен Световен Лумпини шампион в четири различни категории. Саенчай е Световен шампион по Муай Тай във версиите WMC и WBC. Той е признат за един от най-добрите бойци в света на Муай Тай. Саенчай е постигнал 284 победи от 338 боя. Той се е задържал в ТОП 10 на най-добрите бойци в продължение на над десет години.

Саенчай започнал да изучава Муай Тай в лагера "Jockey gym", когато е бил още 8-годишен. Легендата разказва, че той спечелил първия си бой само седмица, след като започнал тренировки и спечелил своито 30 бата (около долар).  

На 14-годишна възраст започнал да се състезава на различните стадиони в Бангкок. Той преминал в лагера "Kamsing gym", след като собственикът на залата платил за трансфера 10 000 долара. Тогава той се състезавал под името Саенчай Сор Камсинг. 

На 15-годишна възраст той става Лумпини шампион, а на 18-годишна възраст вече е двукратен Лумпини шампион, но този път в тежка категория.

През 2002 г. се пробва в бокса и дебютира под името Sangpetch Patanakan Gym. През ноември 2003 г. в бой с филипински боксьор става шампион на Азия по версията PABA. През януари 2004 г. отстоява титлата си в мач-реванш и през същата година се завръща  тайландския бокс. 

Два пъти Саенчай е посещавал Япония и излизал на различни турнири, но третото му посещение е било забранено от промоутърите му. Той обаче не се съобразил със забраната. След това правата му са откупени от лагера "Kingstar gym". 
През юли 2006 г. той се среща на ринга със Сан-Су Лим от Корея. Боят се провежда в Япония. Въпреки че кореецът е по-висок с 21 см и тежи с 10 кг повече, Саенчай го нокаутира във втория рунд с дясно кроше.

През юли 2009 г. Санечай се бие в един бой с два противника. От първия до третия рунд с единия, а в четвъртия и петия с другия. Първият го хвърля многократно на земята от клинч, а другия държи на дистанция с удари с краката. След петия рунд му е присъдена победата с единодушно решение на съдиите. 

През същата тази 2009 г. Саенчай обявява, че приключва с бокса и започва футболна кариера, но бързо се връща на ринга обратно.

През март 2010 г. завоюва Световната титла по муай тай версия МТАА. Боят се провежда в Лос Анджелис, а противник му е Тетсуя Ямато от Япония. Японецът е нокаутиран в първия рунд с ляв хай кик. 



В момента той е треньор в известната зала Evolve в Сингапур.

Титли:

2012 Muay Thai Warriors Welterweight (65kg) champion
2012 W.P.M.F. Interim World Welterweight champion (147 lbs)
WBC Diamond World Champion
WMC World Lightweight (135 lbs / 61 kg) champion
Lumpinee Stadium Lightweight (135 lbs / 61 kg) champion
2010 Toyota Cup tournament champion
MTAA World Lightweight champion
Lumpinee Stadium Super featherweight (130 lbs / 59 kg) champion
Lumpinee Stadium Bantamweight (118 lbs / 53 kg) champion
Lumpinee Stadium Super flyweight (115 lbs / 52 kg) champion
1999 Sports Writers of Thailand Fighter of the Year
2008 Sports Writers of Thailand Fighter of the Year

Източник: koicombat.org и Evolve Daily
Превод и редакция: Драгомир Драганов - СК "Легия" - Варна

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Мирко «Крокоп» Филипович

Мирко «Крокоп» Филипович е един от най-известните кикбоксьори на професионалния ринг, популярен по цял свят, една от живите легенди, един от най-опасните страйкъри. Левият му хай кик е познат на мнозина, паднали в нокаут от този ритник. 

"С десния си крак те праща в болница, а с левия - в гробището" 

Вчера легендарният кикбоксьор навърши 41-години, което е чудесен повод да ви запознаем с неговата биография, подробно разказана от muaythai.su.

Мирко Крокоп е роден през 1974 г. на 10 септември в бивша Югославия. В началото на 90-те години той се занимавал сериозно с бокс, като на аматьорския ринг постигнал 40 победи срещу 5 загуби, от тях 31 победи с нокаут.

Снимка: Фейсбук страницата на Мирко

Мирко Филипович получил своето прозвище Крокоп (Crocop) - Хърватското ченге - заради работата си в хърватските полицейски спецчасти "Алфа". В началото на своята кариера обаче той излизал на ринга с прякора "Тигър", вдъхновен от друг популярен хърватски кик боксьор - Бранко "Хърватския тигър" Цикатич. 
Своята професионална кариера на световно ниво започнал в К-1, където на 22-годишна възраст започнал да жъне големи успехи. През 1996 г. побеждава на квалификациите Жером Ле Бонер, който бил финалист от предишната година. На четвърт финала обаче бил спрян от друга легенда - Ернесто Хууст. Холандецът го победил с коронния си лоу кик. 
Мирко Крокоп vs. Ернесто Хуст, 1996 год, видео:

През 1999 г. Мирко Крокоп се завърнал в К-1 и шокирал всички с победата си над Майк Бернардо, който по това време бил звезда. Хърватското ченге повалил още японската звезда Мусаши и австралийския киокушин боец Сам Греко. Мирко достига финала със счупено ребро, където го чака отново Ернесто Хууст. Мирко запчва боя добре и даже мнозина са смятали, че може да победи, но холандецът нанася унищожителните си лоу кик-и. Хууст успява да удари Мирко в счупеното ребро, което го отправя в нокдаун, а впоследствие с мощен десен удар да нокаутира хърватина. 

Мирко Крокоп против Ернест Хууст, втори бой, 1999 г, видео:

Мирко Крокоп продължава с успехите си в К-1, побеждавайки Хироки Амада, Стюарт Грийн, Глауб Фейтоза, но губи от една от легендите на киокушин карате - Анди Хуг. През 2000 г. на финала на К-1 Гранд При в Токио Мирко Крокоп Филипович се изправя за трети път през Ернесто Хууст. Той губи и третия си мач срещу него:

Мирко Крокоп продължава да побеждава и успява да спре огромния Боб Сап, нокаутирайки го през 2003 г. на Гранд При К-1 в Япония. Любопитното е, че Сап е успял да победи два пъти до този момент Ернесто Хууст. След боя си със Сап, Мирко спира участията си в К-1 за 9 години. 

Мирко Крокоп в ММА

През 2001 г. хърватинът започва да се състезава в ММА. Една от причините за оттеглянето му от К-1 е ниското заплащане. Между другото едва през 2002 г. Мирко напуска специалните полицейски части и се фокусира изцяло върху спорта. Първата му победа в смесените бойни изкуства е на турнир в памет на Анди Хуг, където побеждава Казуюки Фуджита. Следва бой във веригата "Прайд" срещу Нобохико Такада, а по-късно и с Вандерлей Силва. Нокаутът му в боя срещу Игор Вовчанчин бил признат за "Нокаут на годината". В 1:29 минута на първия рунд Мирко Крокоп "вкарва" на Вовчанчин своя хай кик в главата. В следващия мач още в 46-тата секунда поваля с хай кик и мексиканеца Алберто Дел Рио, познат като Дос Карас. Боят си срещу Антонио Родриго Ногейра губи, като после признава пред Бас Рутен, че е бил твърде самоуверен по време на боя. 

Няколко месеца по-късно Мирко наема Фабрицио Вердум, който да го обучава по бразилско джиу джитцу, за да подобри работата си в партер. Следващи жертви на Крокоп станали Рон Уотърман и Йошихица Ямамото, но през 2004 г. бил нокаутиран от Кевин Ренделман. След тази загуби Мирко постига седем победи, а в мач-реванш успял да удуши Ренделман с гилотина. 

Мирко Крокоп продължавал да моли PRIDE за разрешение да се изправи срещу знаменития Фьодор Емеляненко. В една от срещите си той бързо нокаутира брата на Фьодор, Александър Емеляненко. Мирко го поваля на земята със знаменития си ляв хай кик и го довършва с удари.



В първия рунд против Фьодор, Мирко успява да му счупи носа, но в края на краищата губи със съдийско решение. 

През 2006 г. Мирко излиза против Хидехико Йошида на Гранд При Pride. По това време японецът бил един от най-силните състезатели в ММА. Йошида бил олимпийски шампион по джудо от игрите през 1992 г. Той бил изключително издържлив боец и до този момент не бил нокаутиран. По време на боя се пазел от страховития хай кик на Мирко, но затова пък бил сломен от ниските ритници. Хърватинът засипал с лоу кик Йошида, а с ляв ъперкът го поваля в нокдаун. Японецът се изправя, за да падне след секунди от десен лоу кик. 



Една от най-известните му трилогии е срещу Джош Барнет - през 2004, 2005 и 2006 г. През 2004 г. Барнет си наранява рамот, а през 2006 г. получил пръст в окото. През 2005 г. се получил интересен бой, който Барнет също загубил. Мирко показал добри умения в борбата, трениран от трикратния шампион на Бразилия по БДжДж Родриго Артилхерио. Барнет не само, че не успял да събори Крокоп, но самият хърватин се оказвал често отгоре му. 

Един от най-яките боеве на Мирко е срещу Вандерлей Силва през 2006 г. За първи път те се срещнали през 2002 г., като боят им завършил наравно. Този път обаче хърватинът победил с нокаут ...със зрелищен хай кик в главата. Лицето на Силва в края на мача е неузнаваемо.

За своя 32-ри рожден ден Мирко си прави невероятен подарък - шампион на Гранд При Pride 2006.  

Мирко Крокоп и UFC

На пресконференция по повод UFC 66 в Лас Вегас Дейна Уайт официално обявява подписания договор с Мирко с организацията за 2 години. Първият мач бил против Еди Санчес на UFC 67. Крокоп побеждава с ТКО. На UFC 70 обаче Мирко пада в нокаут от ...хай кик в главата, нанесен му от Габриел Гонзага.

Крокоп признава, че Гонзага го е дезориентирал с ударите от фул маунт и когато се изправил в стойка е бил "загубен". "Нямам алиби. Нямах инициатива и стратегия. Даже и воински дух. Освен това преди боя мислех за всякакви глупости и бях много нервен. Даже не успях да видя този хайкик". 

След този бой Мирко започва сериозно да се занимава с лакти и защитите против тях. След поражението си на UFC 75 от Чейк Конго Мирко Крокоп започва да тренира с известния треньор от холандската школа по муай тай и кикбокс - Ivan Hipolito. След него той тренирал и с Мариян Жижанович, известен в хърватския спорт като първия човек, популяризирал муай тай в Хърватска. Заедно с Ян Плас (Меджиро Джим) и Том Харинк (Чакурики) те "внесли" муай тай в Европа. 
При Харинк тренирал друг известен хърватски кикбоксьор - Бранко Цикатич. "Хърватския тигър" става шампион на К-1 през 1993 г., побеждавайки тайландеца Чангпоек Киатсонгрит, Масааки Сатаке и Ернесто Хууст - всички с нокаут. 

Мирко отива в DREAM

През февруари 2008 г. Мирко Крокоп решава да премине от UFC в DREAM, новият ММА промоушън, основан от създателите на PRIDE и К-1. 

На първия DREAM Мирко Крокоп побеждава Татсуя Мизуно, когото почти "убил" с лакти и колене за по-малко от минута: 

Преди да се завърне в UFC, той провежда още един бой в DREAM. Това се случва на съвместното мероприятие на DREAM и К-1 в Япония - «Динамит!! 2008». Против Мирко излиза Хонгман Чой (Корейското чудовище), висок 218 см. В допълнителния рунд Мирко го поваля с вътрешен лоу кик (ТКО).

Отново в UFC

На 18 май 2008 г. Мирко Крокоп заявява завръщането си в UFC, където се изправя срещу Мустафа Ал Тюрк на UFC 99 в Германия. В първия рунд той поваля Ал Тюрк в нокдаун, а във втория печели с ТКО.

Следващият бой на Мирко бил предвиден срещу Майти Мо в рамките на десетия DREAM, но съсобственика на UFC Лоренцо Фертито посетил хърватина в Загреб и му направил "предложение, на което не може да се откаже" - да подпише с UFC за още три боя и да не излиза против Мо. 


На UFC 103 Мирко Крокоп се среща с тогава никому неизвестния Джуниор Дос Сантош, който сега е звезда. Това бил един от най-тежките боеве за Мирко, които загубил. 

След това поражение Мирко напълно обновил екипа си "Тийм Крокоп". Той наема отново Иван Иполит на мястото на Мариян Жижанович. Освен това започва да пътува често в Холандия, където провежда спаринги с местните бойци.
На 119 UFC Мирко Крокоп побеждава Пат Бери. Пат Бери владеел отлично ритниците и успява да повали Мирко два пъти в нокдаун. Във втория рунд хърватинът взема инициативата и удържа Бери в партер до края на рунда. В третия Бери започва се уморява и Мирко печели наградата «Submission of the Night».

На 119 UFC Мирко Крокоп губи с нокаут от Франк Мир с нокаут от коляно в главата: 



След боя с Мир, Мирко участва на 128 UFC против Брендан Шауб, който към този момент има само девет професионални боя. Шауб нокаутира Мирко с десен прав, докато Мирко се опитва да му "вкара" лоу кик. 


След Шауб Мирко губи от Рой Нелсън, след което напуска UFC.

Завръщане в К-1

Мирко Крокоп решава да се концентира над кикбокса и К-1.
Първият му бой след деветгодишно отсъствие в К-1 е против Рей Сефо в Загреб на «Мирко Крокоп Файнал Файт 2012».
На 27 май на К-1 World Max в Мадрид Мирко побеждава убедително испанеца Лорен Хавиера Хорхе, нокаутирайки го във втория рунд с ъперкът. 


През октомри 2012 г. Крокоп побеждава Ранди Блейк: 

На 15 март 2013 г. Мирко Крокоп взема участие на Гранд При К-1 в Загреб. Това бил първия Final Grand Prix К-1 извън Япония. Там той побеждава Джаръл Милър. На полуфинала се среща с украинеца Павел Журавльов, който според рейтинга на сайта Liverkick е на десето място сред най-добрите кикбоксьори в тежка категория. Мирко и Журавльов провеждат много интересен бой, който хърватинът печели по точки.

Третият бой е против Исмаел Лондт, холандски боец с произход от Суринам. Лондт отправял множество опасни удари с коляно, но във втория рунд получава запазената марка на Мирко - хай кик в главата - и пада в нокдаун. Мирко печели със съдийско решение и става шампион на К-1.  

Източник: muaythai.su
Превод от руски: Драгомир Драганов - СК"Легия" - Варна

Виж още:

"Докторът" се завръща в Glory 25

Джорджо Петросян ще се завърне на турнира Glory 25 , който ще се проведе на 6 ноември в италианския град Монца. Мнозина смятат, че той ще се срещне в мач-реванш с Andy Ristie. През 2013 г. Петросян бе нокаутиран именно от Ристи с ляв ъперкът. 

На 28 август Петросян нокаутира с удар с коляно китаеца Ксу Ян в бой от турнира Hero Legend.

Вижте боя!

Виж още:

Защо да започна да тренирам Муай Тай и кик бокс?

Трениращите в Спортен клуб "Легия" - Варна знаят защо са тук и защо се занимават с Муай Тай и кик бокс. Тези, обаче, които все още търсят и не са открили своя спорт, имат възможността да намерят своята причина, за да се заемат с този красив спорт.

За да се поддържате във форма

Неделен крос

Това е може би една от най-тривиалните причини, но въобще не е за пренебрегване. Последните изследвания сочат, че децата в България заемат пето място по затлъстяване сред европейските си връстници. Експертите прогнозират, че до 2030 година в България 89% от населението на страната ще е с наднормено тегло. Цифрите звучат тревожно, така че сега е момента да станеш от удобния диван, на който си се изтегнал и да побегнеш към залата.

За да не се превърнете в ето това:

Виртуалният свят макар и напълно илюзиорен стана по-привлекателен за мнозина от реалния свят. Игрите, чатовете, смартфоните - ние живеем там и забравяме реалния живот, реалните хора, реалните разговори, реалните срещи...Седейки пред компютъра, се тъпчем с отвратителни храни и напитки, докато убиваме измислени герои в измислени игри. Време е да излезем от League of Legends, от Facebook и Инстаграм, от Скайп или каквото и да е било, и да отскочим до залата.

За да се съберете в пълна зала със силни и мотивирани личности

Срещата със съсредоточени, силни и мотивирани личности в залата, ще ви достави не само удоволствие. Не само, че ще усетите атмосферата и духа на залата, но ще поставите първите си цели за постигане. Ще се заразите с мотивация и енергия. Ще усетите как с течение на времето ставате все по-уверени, все по-силни, по калени, по-фокусирани и много още. 
Ще откриете и нови приятели!

За да придобиете по-добра концентрация 

Животът е все по-напрегнат, по-изнервен и стресиращ. Изкушенията на съвременния свят ни атакуват чрез различни маркетингови методи и похвати. Умът ни е объркан и разфокусиран от хилядите реклами, приложения, телевизионни програми, шоута и какво ли още не. В залата физическото натоварване не само ще ти помогне да се отърсиш от стреса, но и ще успееш да се отървеш от хилядите ненужни мисли, съсредоточавайки се върху техниките и упражненията.

За да победите себе си

Който побеждава другите, е силен.Който побеждава себе си, е могъщ. Лао Дзъ

Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Буда

Единственият враг, който имаш - това си ти самия. Всеки, сам поставя ограничения пред себе си. Единствено, ти издигаш бариери в ума си и единствено, ти можеш да ги премахнеш. Желаеш да си силен, да имаш добра кондиция, да придобиеш умения и да поставиш контрол над тялото и ума си - заповядай в залата!

За да имате мотивиращ и добър треньор, който да ви води по пътя

Тази причина е най-накрая, но не е на последно място по значение. Добрият треньор може да те вдъхнови да направиш неща, които не си мислел, че можеш. Той може да те поведе по пътя, който си избрал, насочвайки те във вярната посока. Той ще ти покаже, че имаш възможности, които само трябва да отключиш в себе си, напрягайки собствената си, спяща някъде там воля. 

Добре дошли в Спортен клуб по Муай Тай и Кик Бокс "Легия" гр.Варна!

Виж още:

Тодор Тодоров - треньорът на СК "Легия" - Варна: Носорогът в емблемата ни символизира боеца, който искам да създам

Мнозина вероятно се чудят откъде идва названието на Спортен клуб "Легия" - Варна и как се е стигнало до именуването му. С този въпрос се обърнахме към създателя и треньора в клуба - Тодор Тодоров. 

- Здравей! Би ли разказал на нашите читатели, трениращи в клуба и фенове как именно се стигна до това название. Какво се крие зад името "Легия" и какви чувства би трябвало да събужда у членовете му?

- Това название е плод на дълги размисли от моя страна, по времето когато създавах Спортния клуб по кик бокс и муай тай "Легия". Имах и други имена в главата си, но след като преспах с една от идеите, в крайна сметка реших, че най-подходящото име за клуба ми е това - "Легия".

- А защо "Легия"? Какво се крие зад това име?

- На първо място исках името на клуба да звучи патриотично и да е свързано с българската история. Исках спортистите да се заразят от енергията на славното ни минало, на славните ни борци за свобода, да се чувства патриотичния дух не само в залата, но и в сърцата на трениращите. Названието е свързано с Първата българска легия, създадена от Георги Раковски. В нея е членувал и се е подготвял великият български герой Васил Левски, също така Стефан Караджа и много други революционери от нашето минало. Легията е представлявала военен отряд от български доброволци, които са взели участие във военните действия в боевете за Белградската крепост. 

Освен това названието "легия" произлиза от легион, което е основната бойна единица в армията на Древния Рим. Думата  "legio" буквално означава "набор" и води произхода си от латинския глагол "lego, legere", "събирам", което показва, че първоначално това е било опълчение от доброволци, събирано периодично за водене на военни действия. В това название се крие един основен принцип, който е залегнал в нашия клуб, а именно доброволното участие. Никой никого не заставя насила да тренира и да се състезава за нашия клуб. Участието е плод на личното решение и желание на всеки един от нас.

- Да си поговорим за носорога! Какво символизира носорога на клуб "Легия"?

(Тук в разговора къде шеговито, къде на сериозно се намеси Миро: Тодор е носорога!)

- Символите отразяват същността или значението на дадена идея. В случая носорогът е източник на мощ, но Миро е прав - той олицетворява донякъде и мен самия. Вземи дори като външност и стил на игра - аз съм набит като телосложение и обичам мощния стил. Подобно на носорога не съм агресивен по характер, но не се и оставям, когато ме атакуват. Не обичам да отстъпвам назад, а гледам да вървя напред срещу противника, атакувайки или контраатакувайки. Искам да наложа този стил на игра като един вид запазена марка на моя клуб. Знаеш, че обичам да смесвам стиловете - не съм в нито една от крайностите, нито съм привърженик на традиционния муай тай, нито на обичайния кик бокс. Гледам да взема най-доброто и най-ефективното от двете, да го комбинирам и да го превърна в една експлозивна и взривна, поразяваща смес. Носорогът символизира всичко това. Това животно е изключително силно, мощно, притежаващо дебела кожа като броня, която го пази. То символизира боеца, който искам да създам - силен като физика, воля и дух, безстрашен и закален, непробиваем в защита и мощен в атака.

Интервюто взе Драгомир Драганов - СК "Легия" - Варна.

Виж още:

"Златното момче" Бадр Хари победи Исмаел Лондт в Грозни

"Златното момче" Бадр Хари победи Исмаел Лондт в Грозни, Чечня. Боят се състоя вчера вечерта в рамките на първия турнир на бойното шоу "Ахмат", проведен в спортния комплекс Колизей по правилата на К-1. Двубоят бе наблюдаван от президента на Чеченската република - Рамзан Кадиров.

Холандецът с марокански произход очаквано започна боя по уверено и бе по-активен. Той успя да отправи противника си в нокдаун още в първия рунд и Лондт се отърва от последващ нокаут благодарение на гонга. Превъзходството на "Златното момче" продължи и във втория рунд. Хари видимо бе по-добре подготвен технически от суринамеца. Късметът му обаче изневери и Лондт успя да го пресрещне, изпращайки го в нокдаун. Лонд реши да се възползва от ситуацията и се втурна в атака, но Хари го контраатакува успешно - втори нокдаун. 

Последва мощна размяна на удари като суринамеца успя да пусне кръв на холандеца. 45 секунди след началото на третия рунд Бадр Хари повали за трети път противника си, с което сложи край на спора.

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Рамон Декерс "Диаманта"

"Диаманта" на холандския кик бокс почина на 43-годишна възраст на 27 февруари 2013 г., но остана завинаги в сърцата на феновете на Муай Тай със сърцатото си отношение към боя. Приживе той бе уважаван безкрайно от бойците в Тайланд - родината на Муай Тай. 


Рамон Декерс е роден на 4 септември 1969 г. в холандското градче Бреда, провинция Северен Брабант. В продължение на 20 години той взема активно участие в различни професионални боеве по правилата на тайландския бокс (1986-2006 г.). Рамон става осем пъти шампион. Провел е 200 боя, от които е спечелил 175, 20 загуби и пет равни мача. От 175 победи, 90 са спечелени с нокаут, а двайсетте му загуби са по точки.

За разлика от децата в Тайланд, които започват да се занимават с муай тай от 5-6 годишна възраст, то Рамон се запознава с бойното изкуство на 16 г. Той започва да тренира джудо на 12-годишна възраст, но след няколко месеца разбира, че този спорт не е за него и решил да стане боксьор. През 1986 г. той се запознава с Муай Тай в залата, където преподава Кор Хемерс (Cor Hemmers), който става негов първи и единствен треньор. 

Кор си спомня малкия, светлокос хлапак, който му заявил, че иска да се занимава с Муай Тай. Рамон се занимавал три месеца, през които майка му го водила в залата и го прибирала след тренировките. Кор Хемерс видял големия му потенциал на истински боец и споделил това с майка му. 
Постепенно треньорът и майка му започнали да се срещат, а в последствие заживели заедно и се оженили. 

Първият си бой Рамон печели с впечатляващ нокаут още на 16-годишна възраст. Треньорът му (и доведен вече баща) преценил, че младежът притежава несъизмерима с теглото му мощ - макар че тежал около 55 кг, той притежавал сила като на 70-килограмов мъж. Рамон продължавал да се бие и да печели битките си, като последователно нокаутирал съперниците си. Името му бързо нашумяло, а срещите му се отличавали с динамика и зрелищност.

В началото на кариерата му негов мениджър станал Кловис Депрец(Clovis Depretz), който бил мениджър на друг легендарен холандец - Роб Каман (Rob Kaman). Това обяснява защо Роб Каман често бил в ъгъла на Декерс по време на срещите му. Те често тренирали заедно и били добри приятели. В Тайланд ги наричали "Холандския дует". 

Ако трябва по някакъв начин да се характеризира Рамон, то може да се каже, че той е бил безкомпромисен, твърд и несломим боец. В Тайланд има такава дума: "фаранг", с която тайландците наричат всички чуждестранни бойци. Декерс обаче се превърнал в най-уважавания фаранг в страната на Муай Тай. Основно бил уважаван не само заради победите си (той имал и немалко загуби от тайландски бойци), а поради факта, че никога не отказвал предизвикателство за бой. Той проявявал уважение и към своите съперници. По време на един от боевете в Тайланд Рамон получил тежка рана на главата от удар с лакът. В почивката треньорът му направил няколко бързи шева пред очите на публиката без упойка. Декерс се върнал на ринга и продължил боя. Рамон притежавал добра и взривна боксьорска техника, която противопоставял на тайландските си опоненти.  

Декерс имал мъжеството да се изправя срещу най-добрите тайландски бойци и да ги побеждава насред знаменития им стадион Лумпини.  

Кариера

Според някои източници първата си победа той спечелил през 1984 г. На 3 ноември 1986 г. той се изправя в Амстердам срещу боеца Кайро от клуба Vos Gym. На 15 ноември 1987 г. той се бие в категория до 57,15 кг. Още във втория рунд той печели против Ramkisoen с нокаут, ставайки шампион на Холандия. Следващият му бой, който потвърждава неговата феноменалност, бил проведен в Париж на 6 февруари 1988 г. на Европейско първенство. Там той нокаутира Khaled. 26 дни по-късно той се изправя против французина Richardnam, който също пада в нокаут.  

След страхотните си победи в Европа той се отправя в Югоизточна Азия, в родината на Муай Тай - Тайланд. Тайците били чували за холандеца и му организирали мач срещу абсолютния си шампион Namphon. На 18 февруари 1990 г. тайландецът загубил у дома срещу Декерс. Намфон даже бил повален в нокдаун, но успял да се съвземе. След този бой известният промоутър Songchai Ratanasuban устроил реванш, като този път Декерс отстъпил по точки. В последствие холандецът продължил да се бие на територията на Тайланд в боеве, организирани му от Songchai. Прозвището си "Диаманта", Декерс получил именно в родината на Муай Тай от самите тайландци. 



Рамон станал толкова прочут в Тайланд, че бил съпровождан от полиция до летището. Той бил истински герой защото не само, че се биел с тайландците, но ги и побеждавал. Декерс губел мачовете си по точки, когато се стремял да постигне победата си без нокаут. Съдиите в Тайланд присъждали победата на сънародниците си, отчитайки че са имали преимущество по време на мача с най-чисти техники от Муай Тай. Феновете обаче го боготворяли. Петнайсет милиона души гледали мачовете му, които се предавали по телевизиите, даже такситата спирали по пътищата, за да могат шофьорите и пътниците да наблюдават двубоите му. Така Рамон станал първият «farang» в тайландската история, признат за "Боец на годината" в Тайланд през 1992 г. 

Едни от най-забележителните му битки са тези срещу неколкократния Lumpinee шампион Coban Lookchaomaesaitong. В първата им среща на 21 април 1991 г. Декерс е нокаутиран с ляво кроше. Това е първата от четирите им срещи от 1991 г. до 1993 г. Вторият мач Декерс печели с страховит нокаут, а третият го губи по точки, но четвъртият и финален мач е победен за Рамон. 






Декерс завършва 1991 г. с две победи с нокаут над френския шампион Joel Cezar и загуба по точки от Sakmongkol Sitthichok. Между 1992 и 1996 г. Декерс взема участие в няколко професионални срещи, побеждавайки Joe Prestia, Rittichai Tor. Chalermchai, Mehmet Kaya и Hector Pena. Той претърпява и няколко загуби, губейки втората среща срещу Joe Prestia, а също така губи и от Jaroenthong Kiatbangchon, Dida Diafat, Orono Por Muang-Ubol и Den Muangsurin.

На 16 ноември 1996 г. Декер побеждава Hassan Kassrioui в Амстердам, печелейки World Professional Kickboxing League (WPKL) World Super Welterweight Championship. Месец по-късно се бие в Банкок срещу Jomhod Kiatadisak за вакантната титла на WMTA, ногуби по точки. В знаменитата си среща с Rayen Simson в Roosendaal през 1997 г. двамата се повалят един друг с ляво кроше. Dekkers наранява окото си и губи мача с технически нокаут в края на втория рунд. 

Прощален мач

На 18 март 2001 г. Декерс се бие против Marino Deflorin в Rotterdam, Холандия. Боят приключва в четвъртия рунд, когато Рамон изпраща в нокаут противника си с ляво кроше. След мача Декер е приет в холандския Golden Glory отбор. Членовете на отбора се строяват в средата на ринга, а Роб Камън слиза по рампата със златна факла в ръка, която връчва на Декерс, а междувременно на екран се показват видеоклипове с неговите най-големи победи. 

След оттеглянето си Декерс се занимава с треньорска дейност за отборите Team Dekkers и Golden Glory. През 2005 г. той подписва договор с K-1, но двубоят му е по правилата на MMA срещу Genki Sudo. Декерс, който никога не се е занимавал с MMA, губи мача. 

Мениджърите му обаче организират друг двубой по правилата на K-1, където той среща американеца Duane Ludwig по време на K-1 Max 2005. Няколко дни преди битката той си наранява дясното рамо. По време на боя Декерс нанася удари само с лявата си ръка. Въпреки това Декер отправя в нокдаун своя съперник всеки един рунд и печели в петия със съдийско отсъждане. Неговият последен двубой е срещу Joerie Mes на K-1 World Grand Prix 2006 в Амстредам на 13 май 2006 г. Двубоят е спечелен от Мес със съдийско решение, а Декерс обявява своето окончателно оттегляне. 

Най-известните бойци, с които се е срещал Ramon Dekkers:



Namphon Nongkee Pahuyuth (Таиланд), 1990
Cherry S Wanich (Таиланд), 1991
Coban Lookchaomaesithong "The Crusher" (Тайланд)
Joel Cezar (Франция), 1991
Sangtien Noi S Roongroi "The Deadly Kisser" (Тайланд), 1991
Sackmongkhol (Тайланд), 1991
Orono (Тайланд), 1992
Joe Prestia (Франция), 1992
Gilbert Ballantine (Холандия)
Chanoi (Тайланд), 1993
Decharwin (Тайланд), 1993
N Pralormran (Тайланд), 1995
Jomhod Kiatisak (Тайланд), 1996
Hassan Kassrioui (Холандия), 1996
Rayen Simson (Холандия), 1997
Gerald Mamedeus (Холандия), 1997
Namkhambuan Nongkee Pahuyuth "The Ring Genius" (Тайланд), 1997
Jerry Morris (Холандия), 1998
Marino De Florin (Швейцария), 2001

Източници:
www.ramondekkers.ru, muaytai.ru, Wikipedia
Превод от английски и руски: Драгомир Драганов - СК"Легия" гр.Варна

Виж още: