Буакау Банчамек победи китаеца Гу Хуй с нокаут по време на мач от турнира Kunlun Kunlun Fight 32. Тайландецът показа, че е няколко класи над опонента си, доминирайки по време на срещата. Вижте мача и снимки от срещата!
Днес в рубриката "Уроците на Тренера" ще ви покажем едно видео, посветено на бинтоването на ръцете преди тренировка по Муай Тай и кикбокс. Както навярно знаете, съществуват множество начини за бинтоване. Тук ви предлагаме един от тях, а в следваща публикация ще ви покажем и друг. Приятно гледане!
Вечният спор Холандия срещу Тайланд ще се разиграе на GLORY 25 в Милано. На 6-ти ноември в битка един срещу друг ще се изправят Robin van Roosmalen (Холандия) и Sittichai Sitsongpeenong. Мачът се очаква да бъде много оспорван, тъй като и двамата са отлични бойци. Тайландецът е Лумпини шампион при леките. Той тежи 70 кг и е с обратен гард. Титли: 2015 The Fight League 8 Man Tournament Champion. 2015 Glory Lightweight (-70 kg/154.3 lb) Contender Tournament Winner 2015 Kunlun Fight Middleweight Tournament Group A Champion. 2014 NDC K-1 Rules -70 kg Tournament Champion [21][22][23] 2014 Lumpinee Stadium Welterweight Champion (147 lbs) 2013 1 – King 4-Man Tournament Champion (-70 kg) 2012 Thailand (PAT) Welterweight Champion (147 lbs) (2 title defence) 2013 Toyota Vigo Marathon Tournament Champion (154 lbs) 2012 Toyota Vigo Marathon Tournament Champion (147 lbs) 2011 Fuktien Group Tournament Runner Up (146 lbs) 2010 "Nuit des Champions" Muaythai belt (-64 kg) 2010 "Nuit des Titans" 4 men Muaythai Tournament Champion (140 lbs)
Холандецът е син на William Roosmalen - бивш световен шампион по Kickboxing. Бащата е известен с това, че е нокаутирал Виталий Кличко по време на среща по кикбокс, макар че в мрежата не можете да откриете подобно видео. Все пак легендата разказва, че Кличко е водил по точки в боя и даже е счупил ребрата на холандеца, но пада в нокаут от удар с крак в главата. Синът му е един от обещаващите съвременни кикбоксьори. Той е достигал до полуфиналите на K-1 World MAX West Europe Tournament, побеждавайки Henri van Opstal на четвърт финал. Губи на полуфинала от Mohammed Khamal с нокаут. Robin van Roosmalen е побеждавал Chahid Oulad El Hadj с технически нокуат на 25 септември 2011 г., печелейки Showtime "Fast & Furious 70MAX" в Брюксел. Холандецът притежава мощен и агресивен стил на игра, в Glory е записал 10 победи срещу 2 загуби. Титли 2015 GLORY LIGHTWEIGHT CHAMPION 2014 GLORYLIGHTWEIGHT CHAMPION 2013 GLORY LIGHTWEIGHT TOURNAMENT RUNNER-UP 2012 Glory Lightweight Slam Runner-up
Колкото и да се напише за Сергей Бадюк, все ще е малко. Четирикратен световен шампион по армлифтинг, шампион на първото открито първенство на профсъюзите на СССР по таекуондо в тежка категория, Майстор на спорта и победител на първенството на КГБ по гиревой спорт (вдигане на пудовки), Притежател на Гранд-приз на международния турнир по тамешивари "Яростен юмрук", 8-ми дан по Киокушин карате Будо-Кай, Майстор на спорта по вдигане от лег, ръкопашен бой, таекуондо и армлифтинг, киноактьор, режисьор, създател на множество авторски филми, посветени на бойните изкуства, Муай Тай и Тайланд.
Някои от вас може би са го гледали в предаването "Шоуто на Слави", други са гледали филма му, посветен на карате киокушин в България или на развитието на самбо у нас, а може би просто са гледали предаванията му "Все включено" на канала му в youtube.
Други може би са се вълнували от службата му в СПЕЦНАЗ на ГРУ. Бадюк е завършил и Висшата школа на КГБ в бившия СССР. Преподавал е ръкопашен бой в Академията на ФСБ.
Сергей Бадюк се е родил в малко селце в Украйна, в област Винница. Майка му е била преподавател по английски език, а баща му служител на милицията. Както разказва сам: "Детството ми премина забележително - съветско детство на съветско дете. Участвах във всички паради, носих пионерска връзка, учих се добре, много работех. Помагах на бабите и дядовците на село. Сечах дърва, носих вода, работих у дома - както трябва."
Бадюк в СПЕЦНАЗ ГРУ
Като малък Бадюк не се е отличавал със силна физика. Напротив, както разказва в много интервюта, той е бил слаб и висок младеж. На 15-годишна възраст решил да се занимава със спорт, след като е бил набит на улицата. "Реших, че трябва да стана силен, красив и опасен", казва Бадюк. С помощта на баща си той намерил книгата "Гимнастика за атлети". Взел от баба си 16-килограмова гира, с която тя затискала зелето в бидона (по повод на което имал дълъг и сложен разговор с нея след това). Той се договорил с нея, че ще й донесе камък със същото тегло, който тя да ползва, за да затиска зелето си. Впоследствие се появил интереса му и към карате. По това време излиза съветския филм "Пирати на 20-ти век", където са показани техники от източното бойно изкуство. Бадюк започва да издирва всякакви материали, свързани с карате. Той превежда на руски книгата на Масутацу Ояма "Това е карате" от английски език. Той помолил майка си да му я преведе, но тя му отказала, връчвайки му речника. "Това е първата книга на английски език, която прочетох", разказва Сергей. Младежът си направил книжка, залепвайки всякакви снимки на каратисти и техники от карате, надписвайки ги със своите преводи.
"Когато ученикът е готов, се появява и учителя", гласи древната мъдрост. Така се случва и при Бадюк. Той се запознава с големия майстор по карате киокушинкай Юрий Михайлович Федоришен.
В началото треньорът не искал да го обучава, но след разговор с бащата на Бадюк се съгласил (по това време в Съветския съюз е било забранено да се изучава карате. Бащата на Бадюк казал на Федоришен "У нас може и да е забранено, но да учиш Сергей ти позволявам"). Федоришен живеел в съседното село на 12 км разстояние.
С канчо Джон Блуминг
Бадюк се мятал на велосипеда си и се отправял на тернировка. "През лятото, есента и пролетта ходих до там с колелото, а през зимата с автобуса". Самият Федоришен се занимавал с друг майстор по бойни изкуства Олег Андрийчук, който живеел в същото село. Още по съветско време Андрийчук бил майстор по цигун, тай чи чуан и карате.
Идва времето да служи в армията. Бадюк е бил зачислен във ВЧ 65564 — това е осма отделна бригада със специално предназначение на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на СССР (СПЕЦНАЗ ГРУ). Той служи там в продължение на две години, където както сам разказва са се появили първите житейски уроци и разбиране за това, какво е живота. След службата си в армията той отива да учи във Висшата школа на КГБ на СССР, постъпвайки през 1990 г. и завършвайки през 1995 г.
За подготовката си в СПЕЦНАЗ Бадюк разказва: "Аз и тогава бях вече достатъчно як младеж - занимавах се с гири, карате, но тук разбрах, че никаква сила не може да замени издържливостта. Издържливостта бе на първо място. Гониха ни още от КПП-то и до отбой. Основно се занимавахме с бягане и силови упражнения. Случайни момечета тук не набираха - почти всички имаха разряд по някакъв спорт или бяха кандидат майстори на спорта. Много бяха преминали през войната в Афганистан. На мен ми провървя, тъй като имахме офицери, които бяха маниаци на тема ръкопашен бой. " За работата си във ФСБ (бившето КГБ) Бадюк разказва: "Да, работил съм във ФСБ и с това разказът ми за този период от моята биография приключва " За бойците от СПЕЦНАЗ:
"Съществува мнение, че всеки спецназовец трябва да бъде майстор по ръкопашен бой. Аз не мисля така: боецът от спецназ трябва да умее да се измъква от непредвидимите ситуации, пресмятайки няколко хода напрез, точно да стреля и да се придвижва бързо- бягайки, пълзейки и т.н. Никакъв ръкопашен бой или карате няма да му помгнат ако попадне в полезрението на противника преждевременно, а само краката и ...хеликоптер. Трябва да се разбере за професионалния спортист бойните изкуства са начин на живот, а за служителя от силовите структури това е елемент на психофизическата подготовка, който е един от многото." За преподавателската си дейност в Академията на ФСБ: "Аз не чета лекции пред студентите и не им преподавам техниката на ръкопашния бой. Моята педагогическа ниша са т.нар. мастърклас, по време на които поставям акцент на тактическото мислене. Можете да наречете подобно обучение работна игра. Всяко занятие е ситуация, взета от реалния живот...Характерна особеност на моите часове са естествения фон на събитията - улици, подлези, жп перони, кафенета и т.н. Нощем и денем." За ежедневните си занимания със спорт: "Тренирам всеки ден без неделя. Сутрин започвам с цигун, тай чи и базовата техника на карате. Три вечери седмично се отдавам на "желязото". Някои не могат да разберат как съчетавам бойните изкуства с бодибилдинга. Мен пък ме учудва как може да се постигне нещо без хармоничното съчетаване и на двете?! " Кинокариера "С киното историята е следната. Мнозина ме знаеха като специалист по ръкопашен бой. При мен дойдоха мои познати, които ме помолиха да направим сцена с бой с ножеве за филма "Антикилър-2". Аз отидох заедно с Юрий Федоришен (треньорът ми по карате от детството и мой приятел). На снимачната площадка се запознах с режисьора, направихме добра сцена, която влезе във филма и така се започна. Запознах се и със Сергей Векслер, който започна да се обучава при нас, а по-късно към нас се присъедини и Иван Охлобыстин. После се появиха и други актьори.
Векслер ме покани за малка роля във филма "Савва Морозов", а по-късно играх и спецназовец във филма "Мустанг", включих се и в "Антикилър 3", "Забава и "Две дами в Амстердам". " През 2010 г. Бадюк се снима в сериала "Терминал". Участва и в комедията "Свидание", "Соловей-разбойник".
С актьора Иван Охлобыстин от комедийния сериал "Интерны"
Може да го видите и в "Бригада. Наследник", продължението на култовия сериал "Бригада", разказващ за сина на Саша "Белия", Иван Белов. Бадюк може да видите и във филма "Кремень", който много напомня на "Рамбо - първа кръв" в съвременен, руски вариант. Сигурно се чудите как му се отдава на Бадюк да се занимава с кино, да води ТВ предавания, да снима документални филми за Муай Тай и Тайланд, за бойни изкуства, да тренира карате и да вдига щанги в залата. Дали пък не закъснява? "Никога. Успява този, който не бърза за никъде. Най-важните качества са точното планиране и самодисциплината." Източници: списание "Братишка" сайта на Сергей Бадюк Peoples.ru Снимки: Сайта на Сергей Бадюк Facebook страницата на Сергей Бадюк Превод и редакция:
Спортен клуб "Легия" гр.Варна намери място на световната карта на Сергей Бадюк. Какво означава това? Големият майстор на бойните изкуства и любител на Муай Тай представи проекта "Тренировъчен лагер" (Fight Camp, Тренировочный лагерь). Абмициозната идея на този проект е да покаже всички клубове по различни бойни изкуства от целия свят. Спортен клуб "Легия" е първия регистриран български клуб на Fightcamp.ru. "Клуб Муай Тай "Легия" вступил на FightCamp.ru. Поздравляем первый клуб из Болгарии на сайте!.", написаха в Twitter от Тренировъчен лагер, за което ние им благодарим от сърце, а също така и за безплатната регистрация на този изключително интересен като идея проект. Желаем успех на екипа на FightCamp.ru!
- Тренер, какви качества трябва да възпита у себе си бъдещия боец? - попитах аз, след като получих сутрешната си порция крошета и лоукикове в лек спаринг с Тренера. Тренера се замисли за миг и започна: - Много са. Ако започнем от самото начало - от начинаещия - то трябва да кажа: Търпението. Начинаещият идва в залата и нали се сещаш, че още е леко уплашен, не познава хората, не знае какво да очаква. Започват тренировките. Той вижда как по-напредналите вече владеят техниката, а той е още като пате в калчища. Застава пред огледалото и започва да отработва ляв прав - десен прав. Това продължава дълго време. Някои от тях го правят месеци наред. Тук е нужно търпение. Ако се отегчиш - ще напуснеш залата и няма да се върнеш. Ако си мотивиран и търпелив - ще отработваш комбинациите докато движението стане част от теб. Не случайно Брус Ли е казал: "Не се страхувам от някой, който е направил 1000 техники един път, а от този, който е повтарял една техника хиляди пъти". Самодисциплината е друго важно качество, което боецът трябва да развие у себе си. Във времената, в които живеем, това качество не се развива много. Няма казарми вече, няма служба в армията. Залата е едно място, където всеки младеж може да се научи на самодисциплина. Изграждането става по време на тренировките като се следват инструкциите на треньора. Вече съм казвал не един път: Всеки един е дошъл в залата доброволно - по свое собствено желание. Дошъл обаче един път, той трябва да изпълнява това, което се преподава. Ако смята, че не трябва да е изпълнителен и дисциплиниран, той е свободен да си тръгне. Никой няма да му се моли да остане. Тук тренираме, за да победим собственото си "Его" и самодисциплината е пътя.
Който побеждава другите, е силен.Който побеждава себе си, е могъщ. Лао Дзъ
Победата над собственото "аз"- е по-добра от победата над всички други хора. Буда
- Тренер, обясни какво разбираш под това "Да победиш себе си"! - Да победиш себе си означава да се поставиш извън зоната на личния си комфорт. Да се заставиш да направиш още една лицева опора, когато си направил 10 серии по 20 опори и вече си мислиш, че не можеш повече. Да пробягаш още 1000 метра, след като си пробягал 5000 и си казваш, че е вече време да починеш. Да се сдържиш да изядеш нещо апетитно, което те примамва, но знаеш, че не трябва защото сваляш килограми за състезание или просто си решил да отслабнеш. Да победиш собствения си страх. Няма човек, който да не се страхува. Това е естественото ни чувство за самосъхранение, което ни помага да оцеляваме. То ни държи будни и съсредоточени по време на боя. Да наложиш волята си над страха, за да го накараш да работи в твоя полза е победа над самия себе си. Няма състезател, който пред бой да не е напрегнат, стомахът му да не се присвива от притеснение. Страхът има много лица - страх от болката, страх от поражение, страх от какво ще кажат хората за него и т.н. Поддадеш ли му се, ще изпаднеш в паника, а паниката не помага на никого. Затова трябва да се изправиш срещу собствените си страхове, да ги опознаеш, да ги осъзнаеш и да ги преодолееш. Да се раздаваш на 100 % по време на тренировката е начин да победиш себе си. Лесно е да се скатаеш, да си кажеш не мога повече, да спреш. По-трудното и достойното е да не се предадеш, да заставиш тялото си да работи, докато онзи тих, гаден гласец в тебе ти нашепва: "Спри! Почини си! Какво толкова, ако спреш за миг? Виж, Тренера не те вижда!". А и в края на краищата сме дошли в залата, за да поработим, а не да си почиваме. Иначе, защо въобще си станал от дивана. Да беше си стоял у дома. Залата е мястото, където градиш. Тук е момента да кажа, че постоянството и упоритостта са други две необходими качества за изграждането на боеца. Те са взаимосвързани - ако си упорит ще постоянстваш в тренировките, няма да си казваш: "Днес нещо ме мързи, няма да отида на тренировка" или да си търсиш някаква друга причина, за да не посетиш залата. - Тренер, защо победата над собствено ни "Его" е толкова важна. Как то ни пречи? - Всеки има "Его" и това е ясно. Тези, които са го отстранили напълно са светци. Ние сме обикновени хора, но трябва да имаме предвид, че прекалено силното "Его" ни кара да не се вслушваме в съветите на по-опитните. Ставаме самодоволни и не се учим от грешките си, а всеки един греши. Дори най-добрите състезатели, които се бият в К-1 например. Те също правят грешки. Побеждава този, който се възползва от грешките на противника си. Може да си мислиш, че си овладял перфектно дадена техника и когато треньорът ти покаже къде грешиш, силното ти и неовладяно "Его" ще те накара да се подразниш и да не желаеш да поправиш грешката си, което по-късно може да ти коства победата. Доверете се на вашия треньор! Уважавайте го и го слушайте, давайки 100% от себе си! Не пропилявайте времето, нито своето, нито неговото и никога не се оплаквайте от това, което той ви е накарал да направите. Никога!!! Отрицателната енергия, независимо дали под формата на думи или на недоволна гримаса от ваша страна ще го накара да вярва много по-малко във вашето желание да станете шампиони и от този момент той няма да ви даде цялото си познание и с времето ще изгуби желанието си да ви тренира. От моят опит в бойните спортове знам, че с медали от състезанията се връщат момчетата и момичетата, които просто слушат треньора и си вършат съвестно работата, без да се опитват вместо да тренират да се спотайват в далечния край на залата. Тези хора с шампионски дух винаги се усмихваха, когато тренировките са най-тежки и ти се иска да заплачеш от изтощение. Другите, които постоянно се оплакваха, че имат нещо възпалено, че ръката ги боли, че са изморени и нямат въздух, тези, които постоянно се стремят да намалят интензивността на тренировката, вместо да дадат 100% от себе си, също ходеха по състезания, но винаги се връщаха без медали и се ядосваха, че точно на тях се е паднал най-трудния противник още в първия мач. Никога не пропускам да питам треньорът какво точно се е случило, когато не съм имал възможността да отида на състезанието и винаги реакцията му беше и си остава една и съща: „Нищо не направиха. Набиха ги! Защото те не тренират, това че идват в залата нищо не е! Всички мои шампиони идваха в залата, като преди това са правили по 15 обиколки на стадиона за загрявка, а след като приключваме тук, те ходеха да бягат по още 10-15 обиколки. А тези тук, идват от кафето, 2 часа нищо не правят, само се оглеждат и после отиват на дискотека. Не се ли вземат в ръце, те медал няма да видят!" Винаги съм оставал да мисля върху думите му, знаейки че е прав и го боли за това, че негови бойци не са мотивирани толкова, колкото е той.
Една от легендите на Муай Тай - Йодсанклай Феъртекс - ще се изправи на 31 октомври срещу Джабар Аскеров. Мачът ще се проведе по време на Kunlun Fight 33. Йодсанклай не е губил мач от далечната 2011 г., като през това време е удържал 20 победи.
Правителството на Тайланд инвестира 10 млн. бата, за да организира бой-реванш между Буакау Банчамек и Хаял Джаниев. Мачът има за цел да подпомогне развитието на туризма в страната, който пострада след терористичните актове в Банкок. През юли Буакау Банчамек загуби полуфиналния мач в Top King World Series срещу руснака Хаял Джаниев. Сега тайландецът ще има възможността да докаже качествата си пред родна публика. Мачът ще се състои през третата седмица на ноември, но за сега точна дата не се посочва, пише pattayathailand.ru.
