Кой е по-добрия стил? Кой е по-ефективен? Кой от двата стила е за предпочитане за уличен бой? Какви са приликите и разликите между двата стила?
Това са само част от въпросите, които много от трениращите си задават. Отговори в интернет има много. В различни форуми може да срещнете най-разнообразни мнения. Някои са дадени от "клавиатурни" кикбоксьори, други са постнали нещичко преписано от някой съмнителен експерт в областта и т.н.
Аз не се наемам да отговарям на тези въроси. По-долу публикувам със съкращения статия от блога pineapplesamurai.com.
"Ананасовият самурай" Дон Самраз се занимава с MMA и е тренирал както в холандска школа по кикбокс, така и в кемпове в Тайланд. Той споделя в блога си своя опит и своето мнение, описвайки тренировъчните методи, спарингите и стила на водене на бой.
Холандия: Това е най-интензивната тренировка, която съм имал някъде. Някога. Те не ти позволяват да пиеш вода по време на 2,5 часовата сесия, а тренировката от своя страна е болезнена и монотонна. Може би защото методиката й с множество повторения идва от Киокушин карате. Залага се на ефективността, т.е. във всеки един момент трябва да действаш силно и реалистично все едно си в действителна бойна обстановка. Всичко останало се счита за загуба на време. Няма много бой със сянка и дори разтягане. Това, което се очаква от теб, е, да излезеш на татамито и да работиш. Може да ви звучи тъпо, но методът работи. Те работят по двойки, изпълнявайки комбинации един на друг. Започва се с основните комбинации, като към тях постепенно се добавят следващи движения, правейки ги все по-сложни, навързващи ги в дълга верига от атаки. Ударите са бързи и тежки, а комбинациите се изпълняват без почивки и без разговори. В началото изпитвах силни болки в краката от ритниците, но с времето се калих. Работата на лапи е по-рядка, освен когато се отработват някои техники по преценка на треньора с определен състезател. Работата за издържливост и кардиото се очаква от теб да я вършиш извън тренировъчната сесия. Обикновено това се прави рано сутрин преди основните занимания. Аз пристигах към 07:30 ч., бягах 30 минути, след което се занимавах още 30 минути с тежести и в 08:45 ч. започвах основната тренировка.
Тайланд: Тренировките започваха с 10-минутна загрявка, бокс със сянка, бинтоване на ръцете. Тук обстановката е по-релаксираща с повече възможности за експериментиране на ударите и индивидуална работа. След загрявкта следват 8-10 рунда, от които 4-5 на чувал, 4-5 на лапи с треньора, който те коригира. Фокусът е към киковете и ударите с лакти. След лапите следва 30 минути клинч. Заключителната част е самостоятелна практика на удари с коляно на чувала и тийп (мае гери от карате), като повторенията са по 500 за всяка техника. Всичко това може да се допълни с подскоци на автомобилни гуми, коремни преси и бягане.
Спаринг:
Холандия: Спарингът в Холандия има за цел да наподоби истинска схватка и там ще ви удрят здраво, особено с лоу кик. Не е много забавно да участваш в тези тренировки. Вие сте като на война, концентрирани за победа и няма място за закачки с партньора.
Тайланд: И тук спарингът е суров, макар че темпото е по-бавно. Ще ви ритат здраво по цялото тяло и краката. Спарингът включва и интензивни клинчове.
Техниката е насочена към:
Холандия: Боксови комбинации, работа върху придвижванията, използвайки ударите с ръце, за да завършите с мощен лоу кик.
Тайланд: Клинч, колене, лакти, раунд кик в тялото.
Боен стил:
Холандия: Много експлозивен и винаги търсещ нокаут. Ръцете се използват, за да завършите с ритник. Комбинациите са от 3-6 удара и водещият крак е основна цел за атака. Ръцете и краката се използват еднакво, за да спрете опонента си.
Тайланд: Предимно се използват единични, мощни удари.
Целта в Muay Thai (освен ако не се опитвате да нокаутирате опонента си) е да нанесете стабилни ритници в тялото и мощни колена основно в 3-я и 4-я рунд, тъй като това са най-високо оценяваните удари и рундове. Ударите с ръце не се оценяват така високо. Боецът може да падне от удар с ръка, но ако нанесе повече ритници в рунда, той може и да победи по точки. Често може да видите състезатели, които отговарят със същата техника, с която са били ударени, за да покажат на съдиите, че не са били засегнати и могат да отвърнат на удара. Системата за оценяване в Муай Тай е по-сложна и комплексна. Тя е силно повлияна от залаганията, което рефлектира върху начина на водене на боя. Боецът може да получи точки за това, че не мърда много и стои стабилно, а атакуващият да бъде наказан за това, че не е нанесъл поражения с атаката си.
Тайландецът може да се бие всяка седмица и затова те гледат да избягват да нанасят ненужни поражения един на друг повече от необходимото, за да спечелят срещата. Холандецът от своя страна иска да ви убие с всеки един удар във всеки един рунд във всеки един мач.
Не се връзвайте на това, което четете в интернет форумите по темата Тайландски против Холандски стил. Факт е, че тайландците се бият много често и достигат до над 300 боя в живота си, което означава, че те не тръгват да печелят всеки бой с нокаут. Те знаят, че следващата седмица пак ще трябва да се бият, за да нахранят семейството си и няма да могат да го направят ако се контузят тежко. Западните кикбоксьори са по-добре платени и имат повече време да се възстановят, и подготвят за следващата си среща. Правилата в Тайланд са по-различни от тези на К-1, така че е трудно да сравниш двата стила. Муай Тай точковата система традиционно залага на ударите с коляно от клинч, както и на чист единичен удар с крак, докато в холандския кикбокс почти не се залага на клинча, а и повече се точкуват комбинациите навързващи удари с ръце и завършващ лоу кик или кик в тялото. Клинчът е най-голямата разлика в двата стила и определено Муай Тай има предимство там.
0 коментара:
Публикуване на коментар