Сергей Бадюк: Най-важните качества са точното планиране и самодисциплината

Колкото и да се напише за Сергей Бадюк, все ще е малко. Четирикратен световен шампион по армлифтинг, шампион на първото открито първенство на профсъюзите на СССР по таекуондо в тежка категория, Майстор на спорта и победител на първенството на КГБ по гиревой спорт (вдигане на пудовки), Притежател на Гранд-приз на международния турнир по тамешивари "Яростен юмрук", 8-ми дан по Киокушин карате Будо-Кай, Майстор на спорта по вдигане от лег, ръкопашен бой, таекуондо и армлифтинг, киноактьор, режисьор, създател на множество авторски филми, посветени на бойните изкуства, Муай Тай и Тайланд. 



Някои от вас може би са го гледали в предаването "Шоуто на Слави", други са гледали филма му, посветен на карате киокушин в България или на развитието на самбо у нас, а може би просто са гледали предаванията му "Все включено" на канала му в youtube.




Други може би са се вълнували от службата му в СПЕЦНАЗ на ГРУ. Бадюк е завършил и Висшата школа на КГБ в бившия СССР. Преподавал е ръкопашен  бой в Академията на ФСБ.

Сергей Бадюк се е родил в малко селце в Украйна, в област Винница. Майка му е била преподавател по английски език, а баща му служител на милицията. Както разказва сам:

"Детството ми премина забележително - съветско детство на съветско дете. Участвах във всички паради, носих пионерска връзка, учих се добре, много работех. Помагах на бабите и дядовците на село. Сечах дърва, носих вода, работих у дома - както трябва."

Бадюк в СПЕЦНАЗ ГРУ

Като малък Бадюк не се е отличавал със силна физика. Напротив, както разказва в много интервюта, той е бил слаб и висок младеж. На 15-годишна възраст решил да се занимава със спорт, след като е бил набит на улицата. 

"Реших, че трябва да стана силен, красив и опасен", казва Бадюк.

С помощта на баща си той намерил книгата "Гимнастика за атлети". Взел от баба си 16-килограмова гира, с която тя затискала зелето в бидона (по повод на което имал дълъг и сложен разговор с нея след това). Той се договорил с нея, че ще й донесе камък със същото тегло, който тя да ползва, за да затиска зелето си. 

Впоследствие се появил интереса му и към карате. По това време излиза съветския филм "Пирати на 20-ти век", където са показани техники от източното бойно изкуство. Бадюк започва да издирва всякакви материали, свързани с карате. Той превежда на руски книгата на Масутацу Ояма "Това е карате" от английски език. Той помолил майка си да му я преведе, но тя му отказала, връчвайки му речника. 
"Това е първата книга на английски език, която прочетох", разказва Сергей. 
Младежът си направил книжка, залепвайки всякакви снимки на каратисти и техники от карате, надписвайки ги със своите преводи. 

"Когато ученикът е готов, се появява и учителя", гласи древната мъдрост. Така се случва и при Бадюк. Той се запознава с големия майстор по карате киокушинкай Юрий Михайлович Федоришен. 




В началото треньорът не искал да го обучава, но след разговор с бащата на Бадюк се съгласил (по това време в Съветския съюз е било забранено да се изучава карате. Бащата на Бадюк казал на Федоришен "У нас може и да е забранено, но да учиш Сергей ти позволявам"). Федоришен живеел в съседното село на 12 км разстояние. 

С канчо Джон Блуминг

Бадюк се мятал на велосипеда си и се отправял на тернировка. "През лятото, есента и пролетта ходих до там с колелото, а през зимата с автобуса". Самият Федоришен се занимавал с друг майстор по бойни изкуства Олег Андрийчук, който живеел в същото село. Още по съветско време Андрийчук бил майстор по цигун, тай чи чуан и карате. 

Идва времето да служи в армията. Бадюк е бил зачислен във ВЧ 65564 — това е осма отделна бригада със специално предназначение на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на СССР (СПЕЦНАЗ ГРУ). Той служи там в продължение на две години, където както сам разказва са се появили първите житейски уроци и разбиране за това, какво е живота. След службата си в армията той отива да учи във Висшата школа на КГБ на СССР, постъпвайки през 1990 г. и завършвайки през 1995 г. 

За подготовката си в СПЕЦНАЗ Бадюк разказва:

"Аз и тогава бях вече достатъчно як младеж - занимавах се с гири, карате, но тук разбрах, че никаква сила не може да замени издържливостта. Издържливостта бе на първо място. Гониха ни още от КПП-то и до отбой. Основно се занимавахме с бягане и силови упражнения. Случайни момечета тук не набираха - почти всички имаха разряд по някакъв спорт или бяха кандидат майстори на спорта. Много бяха преминали през войната в Афганистан. На мен ми провървя, тъй като имахме офицери, които бяха маниаци на тема ръкопашен бой. "

За работата си във ФСБ (бившето КГБ) Бадюк разказва:

"Да, работил съм във ФСБ и с това разказът ми за този период от моята биография приключва "

За бойците от СПЕЦНАЗ:

"Съществува мнение, че всеки спецназовец трябва да бъде майстор по ръкопашен бой. Аз не мисля така: боецът от спецназ трябва да умее да се измъква от непредвидимите ситуации, пресмятайки няколко хода напрез, точно да стреля и да се придвижва бързо- бягайки, пълзейки и т.н. Никакъв ръкопашен бой или карате няма да му помгнат ако попадне в полезрението на противника преждевременно, а само краката и ...хеликоптер. Трябва да се разбере за професионалния спортист бойните изкуства са начин на живот, а за служителя от силовите структури това е елемент на психофизическата подготовка, който е един от многото."

За преподавателската си дейност в Академията на ФСБ:

"Аз не чета лекции пред студентите и не им преподавам техниката на ръкопашния бой. Моята педагогическа ниша са т.нар. мастърклас, по време на които поставям акцент на тактическото мислене. Можете да наречете подобно обучение работна игра. Всяко занятие е ситуация, взета от реалния живот...Характерна особеност на моите часове са естествения фон на събитията - улици, подлези, жп перони, кафенета и т.н. Нощем и денем."

За ежедневните си занимания със спорт:

"Тренирам всеки ден без неделя. Сутрин започвам с цигун, тай чи и базовата техника на карате. Три вечери седмично се отдавам на "желязото". Някои не могат да разберат как съчетавам бойните изкуства с бодибилдинга. Мен пък ме учудва как може да се постигне нещо без хармоничното съчетаване и на двете?! "

Кинокариера

"С киното историята е следната. Мнозина ме знаеха като специалист по ръкопашен бой. При мен дойдоха мои познати, които ме помолиха да направим сцена с бой с ножеве за филма "Антикилър-2". Аз отидох заедно с Юрий Федоришен (треньорът ми по карате от детството и мой приятел). На снимачната площадка се запознах с режисьора, направихме добра сцена, която влезе във филма и така се започна. Запознах се и със Сергей Векслер, който започна да се обучава при нас, а по-късно към нас се присъедини и Иван Охлобыстин. После се появиха и други актьори.

Векслер ме покани за малка роля във филма "Савва Морозов", а по-късно играх и спецназовец във филма "Мустанг", включих се и в "Антикилър 3", "Забава и "Две дами в Амстердам". "
През 2010 г. Бадюк се снима в сериала "Терминал". Участва и в комедията "Свидание", "Соловей-разбойник". 

С актьора Иван Охлобыстин от комедийния сериал "Интерны"

Може да го видите и в "Бригада. Наследник", продължението на култовия сериал "Бригада", разказващ за сина на Саша "Белия", Иван Белов. 

Бадюк може да видите и във филма "Кремень", който много напомня на "Рамбо - първа кръв" в съвременен, руски вариант. 

Сигурно се чудите как му се отдава на Бадюк да се занимава с кино, да води ТВ предавания, да снима документални филми за Муай Тай и Тайланд, за бойни изкуства, да тренира карате и да вдига щанги в залата. Дали пък не закъснява?

"Никога. Успява този, който не бърза за никъде. Най-важните качества са точното планиране и самодисциплината."  

Източници:
списание "Братишка"
сайта на Сергей Бадюк
Peoples.ru

Снимки:
Сайта на Сергей Бадюк
Facebook страницата на Сергей Бадюк

Превод и редакция:

Драгомир Драганов - СК "Легия" гр.Варна

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Саенчай - Кралят на кралете

В MMA казват, че ударите на Anderson Silva са от матрицата. Наистина е така. Но в света на Muay Thai, Saenchai е вашия човек.

Саенчай е роден на 30 юли 1980 г. Името му е Suphachai Saenpong, но е познат като Саенчай Сор Кингстар (Saenchai Sor. Kingstar, แสนชัย ส.คิงสตาร์), Saenchai Sor Kamsing, Sangpetch Patanakan Gym, Saenchai Sor Saenchai, Saenchai Sinbimuaythai, Saenchai Kotmuay Saenchai MuaythaiGym.



Той е четирикратен Световен Лумпини шампион в четири различни категории. Саенчай е Световен шампион по Муай Тай във версиите WMC и WBC. Той е признат за един от най-добрите бойци в света на Муай Тай. Саенчай е постигнал 284 победи от 338 боя. Той се е задържал в ТОП 10 на най-добрите бойци в продължение на над десет години.

Саенчай започнал да изучава Муай Тай в лагера "Jockey gym", когато е бил още 8-годишен. Легендата разказва, че той спечелил първия си бой само седмица, след като започнал тренировки и спечелил своито 30 бата (около долар).  

На 14-годишна възраст започнал да се състезава на различните стадиони в Бангкок. Той преминал в лагера "Kamsing gym", след като собственикът на залата платил за трансфера 10 000 долара. Тогава той се състезавал под името Саенчай Сор Камсинг. 

На 15-годишна възраст той става Лумпини шампион, а на 18-годишна възраст вече е двукратен Лумпини шампион, но този път в тежка категория.

През 2002 г. се пробва в бокса и дебютира под името Sangpetch Patanakan Gym. През ноември 2003 г. в бой с филипински боксьор става шампион на Азия по версията PABA. През януари 2004 г. отстоява титлата си в мач-реванш и през същата година се завръща  тайландския бокс. 

Два пъти Саенчай е посещавал Япония и излизал на различни турнири, но третото му посещение е било забранено от промоутърите му. Той обаче не се съобразил със забраната. След това правата му са откупени от лагера "Kingstar gym". 
През юли 2006 г. той се среща на ринга със Сан-Су Лим от Корея. Боят се провежда в Япония. Въпреки че кореецът е по-висок с 21 см и тежи с 10 кг повече, Саенчай го нокаутира във втория рунд с дясно кроше.

През юли 2009 г. Санечай се бие в един бой с два противника. От първия до третия рунд с единия, а в четвъртия и петия с другия. Първият го хвърля многократно на земята от клинч, а другия държи на дистанция с удари с краката. След петия рунд му е присъдена победата с единодушно решение на съдиите. 

През същата тази 2009 г. Саенчай обявява, че приключва с бокса и започва футболна кариера, но бързо се връща на ринга обратно.

През март 2010 г. завоюва Световната титла по муай тай версия МТАА. Боят се провежда в Лос Анджелис, а противник му е Тетсуя Ямато от Япония. Японецът е нокаутиран в първия рунд с ляв хай кик. 



В момента той е треньор в известната зала Evolve в Сингапур.

Титли:

2012 Muay Thai Warriors Welterweight (65kg) champion
2012 W.P.M.F. Interim World Welterweight champion (147 lbs)
WBC Diamond World Champion
WMC World Lightweight (135 lbs / 61 kg) champion
Lumpinee Stadium Lightweight (135 lbs / 61 kg) champion
2010 Toyota Cup tournament champion
MTAA World Lightweight champion
Lumpinee Stadium Super featherweight (130 lbs / 59 kg) champion
Lumpinee Stadium Bantamweight (118 lbs / 53 kg) champion
Lumpinee Stadium Super flyweight (115 lbs / 52 kg) champion
1999 Sports Writers of Thailand Fighter of the Year
2008 Sports Writers of Thailand Fighter of the Year

Източник: koicombat.org и Evolve Daily
Превод и редакция: Драгомир Драганов - СК "Легия" - Варна

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Мирко «Крокоп» Филипович

Мирко «Крокоп» Филипович е един от най-известните кикбоксьори на професионалния ринг, популярен по цял свят, една от живите легенди, един от най-опасните страйкъри. Левият му хай кик е познат на мнозина, паднали в нокаут от този ритник. 

"С десния си крак те праща в болница, а с левия - в гробището" 

Вчера легендарният кикбоксьор навърши 41-години, което е чудесен повод да ви запознаем с неговата биография, подробно разказана от muaythai.su.

Мирко Крокоп е роден през 1974 г. на 10 септември в бивша Югославия. В началото на 90-те години той се занимавал сериозно с бокс, като на аматьорския ринг постигнал 40 победи срещу 5 загуби, от тях 31 победи с нокаут.

Снимка: Фейсбук страницата на Мирко

Мирко Филипович получил своето прозвище Крокоп (Crocop) - Хърватското ченге - заради работата си в хърватските полицейски спецчасти "Алфа". В началото на своята кариера обаче той излизал на ринга с прякора "Тигър", вдъхновен от друг популярен хърватски кик боксьор - Бранко "Хърватския тигър" Цикатич. 
Своята професионална кариера на световно ниво започнал в К-1, където на 22-годишна възраст започнал да жъне големи успехи. През 1996 г. побеждава на квалификациите Жером Ле Бонер, който бил финалист от предишната година. На четвърт финала обаче бил спрян от друга легенда - Ернесто Хууст. Холандецът го победил с коронния си лоу кик. 
Мирко Крокоп vs. Ернесто Хуст, 1996 год, видео:

През 1999 г. Мирко Крокоп се завърнал в К-1 и шокирал всички с победата си над Майк Бернардо, който по това време бил звезда. Хърватското ченге повалил още японската звезда Мусаши и австралийския киокушин боец Сам Греко. Мирко достига финала със счупено ребро, където го чака отново Ернесто Хууст. Мирко запчва боя добре и даже мнозина са смятали, че може да победи, но холандецът нанася унищожителните си лоу кик-и. Хууст успява да удари Мирко в счупеното ребро, което го отправя в нокдаун, а впоследствие с мощен десен удар да нокаутира хърватина. 

Мирко Крокоп против Ернест Хууст, втори бой, 1999 г, видео:

Мирко Крокоп продължава с успехите си в К-1, побеждавайки Хироки Амада, Стюарт Грийн, Глауб Фейтоза, но губи от една от легендите на киокушин карате - Анди Хуг. През 2000 г. на финала на К-1 Гранд При в Токио Мирко Крокоп Филипович се изправя за трети път през Ернесто Хууст. Той губи и третия си мач срещу него:

Мирко Крокоп продължава да побеждава и успява да спре огромния Боб Сап, нокаутирайки го през 2003 г. на Гранд При К-1 в Япония. Любопитното е, че Сап е успял да победи два пъти до този момент Ернесто Хууст. След боя си със Сап, Мирко спира участията си в К-1 за 9 години. 

Мирко Крокоп в ММА

През 2001 г. хърватинът започва да се състезава в ММА. Една от причините за оттеглянето му от К-1 е ниското заплащане. Между другото едва през 2002 г. Мирко напуска специалните полицейски части и се фокусира изцяло върху спорта. Първата му победа в смесените бойни изкуства е на турнир в памет на Анди Хуг, където побеждава Казуюки Фуджита. Следва бой във веригата "Прайд" срещу Нобохико Такада, а по-късно и с Вандерлей Силва. Нокаутът му в боя срещу Игор Вовчанчин бил признат за "Нокаут на годината". В 1:29 минута на първия рунд Мирко Крокоп "вкарва" на Вовчанчин своя хай кик в главата. В следващия мач още в 46-тата секунда поваля с хай кик и мексиканеца Алберто Дел Рио, познат като Дос Карас. Боят си срещу Антонио Родриго Ногейра губи, като после признава пред Бас Рутен, че е бил твърде самоуверен по време на боя. 

Няколко месеца по-късно Мирко наема Фабрицио Вердум, който да го обучава по бразилско джиу джитцу, за да подобри работата си в партер. Следващи жертви на Крокоп станали Рон Уотърман и Йошихица Ямамото, но през 2004 г. бил нокаутиран от Кевин Ренделман. След тази загуби Мирко постига седем победи, а в мач-реванш успял да удуши Ренделман с гилотина. 

Мирко Крокоп продължавал да моли PRIDE за разрешение да се изправи срещу знаменития Фьодор Емеляненко. В една от срещите си той бързо нокаутира брата на Фьодор, Александър Емеляненко. Мирко го поваля на земята със знаменития си ляв хай кик и го довършва с удари.



В първия рунд против Фьодор, Мирко успява да му счупи носа, но в края на краищата губи със съдийско решение. 

През 2006 г. Мирко излиза против Хидехико Йошида на Гранд При Pride. По това време японецът бил един от най-силните състезатели в ММА. Йошида бил олимпийски шампион по джудо от игрите през 1992 г. Той бил изключително издържлив боец и до този момент не бил нокаутиран. По време на боя се пазел от страховития хай кик на Мирко, но затова пък бил сломен от ниските ритници. Хърватинът засипал с лоу кик Йошида, а с ляв ъперкът го поваля в нокдаун. Японецът се изправя, за да падне след секунди от десен лоу кик. 



Една от най-известните му трилогии е срещу Джош Барнет - през 2004, 2005 и 2006 г. През 2004 г. Барнет си наранява рамот, а през 2006 г. получил пръст в окото. През 2005 г. се получил интересен бой, който Барнет също загубил. Мирко показал добри умения в борбата, трениран от трикратния шампион на Бразилия по БДжДж Родриго Артилхерио. Барнет не само, че не успял да събори Крокоп, но самият хърватин се оказвал често отгоре му. 

Един от най-яките боеве на Мирко е срещу Вандерлей Силва през 2006 г. За първи път те се срещнали през 2002 г., като боят им завършил наравно. Този път обаче хърватинът победил с нокаут ...със зрелищен хай кик в главата. Лицето на Силва в края на мача е неузнаваемо.

За своя 32-ри рожден ден Мирко си прави невероятен подарък - шампион на Гранд При Pride 2006.  

Мирко Крокоп и UFC

На пресконференция по повод UFC 66 в Лас Вегас Дейна Уайт официално обявява подписания договор с Мирко с организацията за 2 години. Първият мач бил против Еди Санчес на UFC 67. Крокоп побеждава с ТКО. На UFC 70 обаче Мирко пада в нокаут от ...хай кик в главата, нанесен му от Габриел Гонзага.

Крокоп признава, че Гонзага го е дезориентирал с ударите от фул маунт и когато се изправил в стойка е бил "загубен". "Нямам алиби. Нямах инициатива и стратегия. Даже и воински дух. Освен това преди боя мислех за всякакви глупости и бях много нервен. Даже не успях да видя този хайкик". 

След този бой Мирко започва сериозно да се занимава с лакти и защитите против тях. След поражението си на UFC 75 от Чейк Конго Мирко Крокоп започва да тренира с известния треньор от холандската школа по муай тай и кикбокс - Ivan Hipolito. След него той тренирал и с Мариян Жижанович, известен в хърватския спорт като първия човек, популяризирал муай тай в Хърватска. Заедно с Ян Плас (Меджиро Джим) и Том Харинк (Чакурики) те "внесли" муай тай в Европа. 
При Харинк тренирал друг известен хърватски кикбоксьор - Бранко Цикатич. "Хърватския тигър" става шампион на К-1 през 1993 г., побеждавайки тайландеца Чангпоек Киатсонгрит, Масааки Сатаке и Ернесто Хууст - всички с нокаут. 

Мирко отива в DREAM

През февруари 2008 г. Мирко Крокоп решава да премине от UFC в DREAM, новият ММА промоушън, основан от създателите на PRIDE и К-1. 

На първия DREAM Мирко Крокоп побеждава Татсуя Мизуно, когото почти "убил" с лакти и колене за по-малко от минута: 

Преди да се завърне в UFC, той провежда още един бой в DREAM. Това се случва на съвместното мероприятие на DREAM и К-1 в Япония - «Динамит!! 2008». Против Мирко излиза Хонгман Чой (Корейското чудовище), висок 218 см. В допълнителния рунд Мирко го поваля с вътрешен лоу кик (ТКО).

Отново в UFC

На 18 май 2008 г. Мирко Крокоп заявява завръщането си в UFC, където се изправя срещу Мустафа Ал Тюрк на UFC 99 в Германия. В първия рунд той поваля Ал Тюрк в нокдаун, а във втория печели с ТКО.

Следващият бой на Мирко бил предвиден срещу Майти Мо в рамките на десетия DREAM, но съсобственика на UFC Лоренцо Фертито посетил хърватина в Загреб и му направил "предложение, на което не може да се откаже" - да подпише с UFC за още три боя и да не излиза против Мо. 


На UFC 103 Мирко Крокоп се среща с тогава никому неизвестния Джуниор Дос Сантош, който сега е звезда. Това бил един от най-тежките боеве за Мирко, които загубил. 

След това поражение Мирко напълно обновил екипа си "Тийм Крокоп". Той наема отново Иван Иполит на мястото на Мариян Жижанович. Освен това започва да пътува често в Холандия, където провежда спаринги с местните бойци.
На 119 UFC Мирко Крокоп побеждава Пат Бери. Пат Бери владеел отлично ритниците и успява да повали Мирко два пъти в нокдаун. Във втория рунд хърватинът взема инициативата и удържа Бери в партер до края на рунда. В третия Бери започва се уморява и Мирко печели наградата «Submission of the Night».

На 119 UFC Мирко Крокоп губи с нокаут от Франк Мир с нокаут от коляно в главата: 



След боя с Мир, Мирко участва на 128 UFC против Брендан Шауб, който към този момент има само девет професионални боя. Шауб нокаутира Мирко с десен прав, докато Мирко се опитва да му "вкара" лоу кик. 


След Шауб Мирко губи от Рой Нелсън, след което напуска UFC.

Завръщане в К-1

Мирко Крокоп решава да се концентира над кикбокса и К-1.
Първият му бой след деветгодишно отсъствие в К-1 е против Рей Сефо в Загреб на «Мирко Крокоп Файнал Файт 2012».
На 27 май на К-1 World Max в Мадрид Мирко побеждава убедително испанеца Лорен Хавиера Хорхе, нокаутирайки го във втория рунд с ъперкът. 


През октомри 2012 г. Крокоп побеждава Ранди Блейк: 

На 15 март 2013 г. Мирко Крокоп взема участие на Гранд При К-1 в Загреб. Това бил първия Final Grand Prix К-1 извън Япония. Там той побеждава Джаръл Милър. На полуфинала се среща с украинеца Павел Журавльов, който според рейтинга на сайта Liverkick е на десето място сред най-добрите кикбоксьори в тежка категория. Мирко и Журавльов провеждат много интересен бой, който хърватинът печели по точки.

Третият бой е против Исмаел Лондт, холандски боец с произход от Суринам. Лондт отправял множество опасни удари с коляно, но във втория рунд получава запазената марка на Мирко - хай кик в главата - и пада в нокдаун. Мирко печели със съдийско решение и става шампион на К-1.  

Източник: muaythai.su
Превод от руски: Драгомир Драганов - СК"Легия" - Варна

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Рамон Декерс "Диаманта"

"Диаманта" на холандския кик бокс почина на 43-годишна възраст на 27 февруари 2013 г., но остана завинаги в сърцата на феновете на Муай Тай със сърцатото си отношение към боя. Приживе той бе уважаван безкрайно от бойците в Тайланд - родината на Муай Тай. 


Рамон Декерс е роден на 4 септември 1969 г. в холандското градче Бреда, провинция Северен Брабант. В продължение на 20 години той взема активно участие в различни професионални боеве по правилата на тайландския бокс (1986-2006 г.). Рамон става осем пъти шампион. Провел е 200 боя, от които е спечелил 175, 20 загуби и пет равни мача. От 175 победи, 90 са спечелени с нокаут, а двайсетте му загуби са по точки.

За разлика от децата в Тайланд, които започват да се занимават с муай тай от 5-6 годишна възраст, то Рамон се запознава с бойното изкуство на 16 г. Той започва да тренира джудо на 12-годишна възраст, но след няколко месеца разбира, че този спорт не е за него и решил да стане боксьор. През 1986 г. той се запознава с Муай Тай в залата, където преподава Кор Хемерс (Cor Hemmers), който става негов първи и единствен треньор. 

Кор си спомня малкия, светлокос хлапак, който му заявил, че иска да се занимава с Муай Тай. Рамон се занимавал три месеца, през които майка му го водила в залата и го прибирала след тренировките. Кор Хемерс видял големия му потенциал на истински боец и споделил това с майка му. 
Постепенно треньорът и майка му започнали да се срещат, а в последствие заживели заедно и се оженили. 

Първият си бой Рамон печели с впечатляващ нокаут още на 16-годишна възраст. Треньорът му (и доведен вече баща) преценил, че младежът притежава несъизмерима с теглото му мощ - макар че тежал около 55 кг, той притежавал сила като на 70-килограмов мъж. Рамон продължавал да се бие и да печели битките си, като последователно нокаутирал съперниците си. Името му бързо нашумяло, а срещите му се отличавали с динамика и зрелищност.

В началото на кариерата му негов мениджър станал Кловис Депрец(Clovis Depretz), който бил мениджър на друг легендарен холандец - Роб Каман (Rob Kaman). Това обяснява защо Роб Каман често бил в ъгъла на Декерс по време на срещите му. Те често тренирали заедно и били добри приятели. В Тайланд ги наричали "Холандския дует". 

Ако трябва по някакъв начин да се характеризира Рамон, то може да се каже, че той е бил безкомпромисен, твърд и несломим боец. В Тайланд има такава дума: "фаранг", с която тайландците наричат всички чуждестранни бойци. Декерс обаче се превърнал в най-уважавания фаранг в страната на Муай Тай. Основно бил уважаван не само заради победите си (той имал и немалко загуби от тайландски бойци), а поради факта, че никога не отказвал предизвикателство за бой. Той проявявал уважение и към своите съперници. По време на един от боевете в Тайланд Рамон получил тежка рана на главата от удар с лакът. В почивката треньорът му направил няколко бързи шева пред очите на публиката без упойка. Декерс се върнал на ринга и продължил боя. Рамон притежавал добра и взривна боксьорска техника, която противопоставял на тайландските си опоненти.  

Декерс имал мъжеството да се изправя срещу най-добрите тайландски бойци и да ги побеждава насред знаменития им стадион Лумпини.  

Кариера

Според някои източници първата си победа той спечелил през 1984 г. На 3 ноември 1986 г. той се изправя в Амстердам срещу боеца Кайро от клуба Vos Gym. На 15 ноември 1987 г. той се бие в категория до 57,15 кг. Още във втория рунд той печели против Ramkisoen с нокаут, ставайки шампион на Холандия. Следващият му бой, който потвърждава неговата феноменалност, бил проведен в Париж на 6 февруари 1988 г. на Европейско първенство. Там той нокаутира Khaled. 26 дни по-късно той се изправя против французина Richardnam, който също пада в нокаут.  

След страхотните си победи в Европа той се отправя в Югоизточна Азия, в родината на Муай Тай - Тайланд. Тайците били чували за холандеца и му организирали мач срещу абсолютния си шампион Namphon. На 18 февруари 1990 г. тайландецът загубил у дома срещу Декерс. Намфон даже бил повален в нокдаун, но успял да се съвземе. След този бой известният промоутър Songchai Ratanasuban устроил реванш, като този път Декерс отстъпил по точки. В последствие холандецът продължил да се бие на територията на Тайланд в боеве, организирани му от Songchai. Прозвището си "Диаманта", Декерс получил именно в родината на Муай Тай от самите тайландци. 



Рамон станал толкова прочут в Тайланд, че бил съпровождан от полиция до летището. Той бил истински герой защото не само, че се биел с тайландците, но ги и побеждавал. Декерс губел мачовете си по точки, когато се стремял да постигне победата си без нокаут. Съдиите в Тайланд присъждали победата на сънародниците си, отчитайки че са имали преимущество по време на мача с най-чисти техники от Муай Тай. Феновете обаче го боготворяли. Петнайсет милиона души гледали мачовете му, които се предавали по телевизиите, даже такситата спирали по пътищата, за да могат шофьорите и пътниците да наблюдават двубоите му. Така Рамон станал първият «farang» в тайландската история, признат за "Боец на годината" в Тайланд през 1992 г. 

Едни от най-забележителните му битки са тези срещу неколкократния Lumpinee шампион Coban Lookchaomaesaitong. В първата им среща на 21 април 1991 г. Декерс е нокаутиран с ляво кроше. Това е първата от четирите им срещи от 1991 г. до 1993 г. Вторият мач Декерс печели с страховит нокаут, а третият го губи по точки, но четвъртият и финален мач е победен за Рамон. 






Декерс завършва 1991 г. с две победи с нокаут над френския шампион Joel Cezar и загуба по точки от Sakmongkol Sitthichok. Между 1992 и 1996 г. Декерс взема участие в няколко професионални срещи, побеждавайки Joe Prestia, Rittichai Tor. Chalermchai, Mehmet Kaya и Hector Pena. Той претърпява и няколко загуби, губейки втората среща срещу Joe Prestia, а също така губи и от Jaroenthong Kiatbangchon, Dida Diafat, Orono Por Muang-Ubol и Den Muangsurin.

На 16 ноември 1996 г. Декер побеждава Hassan Kassrioui в Амстердам, печелейки World Professional Kickboxing League (WPKL) World Super Welterweight Championship. Месец по-късно се бие в Банкок срещу Jomhod Kiatadisak за вакантната титла на WMTA, ногуби по точки. В знаменитата си среща с Rayen Simson в Roosendaal през 1997 г. двамата се повалят един друг с ляво кроше. Dekkers наранява окото си и губи мача с технически нокаут в края на втория рунд. 

Прощален мач

На 18 март 2001 г. Декерс се бие против Marino Deflorin в Rotterdam, Холандия. Боят приключва в четвъртия рунд, когато Рамон изпраща в нокаут противника си с ляво кроше. След мача Декер е приет в холандския Golden Glory отбор. Членовете на отбора се строяват в средата на ринга, а Роб Камън слиза по рампата със златна факла в ръка, която връчва на Декерс, а междувременно на екран се показват видеоклипове с неговите най-големи победи. 

След оттеглянето си Декерс се занимава с треньорска дейност за отборите Team Dekkers и Golden Glory. През 2005 г. той подписва договор с K-1, но двубоят му е по правилата на MMA срещу Genki Sudo. Декерс, който никога не се е занимавал с MMA, губи мача. 

Мениджърите му обаче организират друг двубой по правилата на K-1, където той среща американеца Duane Ludwig по време на K-1 Max 2005. Няколко дни преди битката той си наранява дясното рамо. По време на боя Декерс нанася удари само с лявата си ръка. Въпреки това Декер отправя в нокдаун своя съперник всеки един рунд и печели в петия със съдийско отсъждане. Неговият последен двубой е срещу Joerie Mes на K-1 World Grand Prix 2006 в Амстредам на 13 май 2006 г. Двубоят е спечелен от Мес със съдийско решение, а Декерс обявява своето окончателно оттегляне. 

Най-известните бойци, с които се е срещал Ramon Dekkers:



Namphon Nongkee Pahuyuth (Таиланд), 1990
Cherry S Wanich (Таиланд), 1991
Coban Lookchaomaesithong "The Crusher" (Тайланд)
Joel Cezar (Франция), 1991
Sangtien Noi S Roongroi "The Deadly Kisser" (Тайланд), 1991
Sackmongkhol (Тайланд), 1991
Orono (Тайланд), 1992
Joe Prestia (Франция), 1992
Gilbert Ballantine (Холандия)
Chanoi (Тайланд), 1993
Decharwin (Тайланд), 1993
N Pralormran (Тайланд), 1995
Jomhod Kiatisak (Тайланд), 1996
Hassan Kassrioui (Холандия), 1996
Rayen Simson (Холандия), 1997
Gerald Mamedeus (Холандия), 1997
Namkhambuan Nongkee Pahuyuth "The Ring Genius" (Тайланд), 1997
Jerry Morris (Холандия), 1998
Marino De Florin (Швейцария), 2001

Източници:
www.ramondekkers.ru, muaytai.ru, Wikipedia
Превод от английски и руски: Драгомир Драганов - СК"Легия" гр.Варна

Виж още:

Легенди на кик бокса и Муай Тай: Буакау - "Белият лотус"

Име: Buakaw Banchamek -  บัวขาว ป.ประมุข (Por Pramuk), а истинското му име е Сомбат Банчамек (Sombat Banchamek - สมบัติ บัญชาเมฆ).

Роден: Surin, Thailand

Ръст и тегло: 1.74m (5 ft 8 ½ in) – 70kg (155 lb)

Gym: Buakaw Banchamek (Former gym Por. Pramuk)

Буакау Банчамек е Muay Thai боец, който има няколко световни титли по Муай Тай и K1. Понастоящем е един от най-известните тайландски бойци в света. Неговата популярност нарасна откак той се включи в K1 World Max през 2004 г. Той стана и youtube сензация, след като клипове с неговите нокаути и перфектни техники бяха показани на многомилионната аудитория. 

Буакау е роден в Сурин и започва да се боксира на 8-годишна възраст, а когато достига 15-годишна възраст, започва да се занимава в клуба Por. Pramuk. Именно там той получава и името си Буакау, което означава "Белият лотус". По-късно той решава да създаде своя зала - "Banchamek GYM" - и да се състезава като Банчамек, но от Пор Прамук завеждат съдебно дело, което той губи. 

Buakaw притежава няколко шампионски пояса от различни тайландски стадиони - Omnoi Stadium Belt, Champion of Thailand belt, Toyota marathon Winner, WMC Middle weight champion, K1 World Max champion, Thai Fight Champion и Max Muay Thai Champion. На 7 декември 2001 г. той се бие с Charlie Sor Chaitamin за шампионската титла на стадиона Лумпини, но губи по точки. 

В края на 2002 г. преминавайки в полусредна категория, Буакау Пор Прамук побеждава Сатоши Кобаяши и печели Купата Тойота. В периода 2003-2004 г. той се бие на територията на Япония и Южна Корея. 

K-1 World MAX

Започвайки от април 2004 г., Буакау Пор Прамук преминава в K-1 MAX. Той побеждава John Wayne Parr, Takayuki Kohiruimaki и предишния шампион Масато на финалите. 
През октомври 2004 г. той печели срещу известния японски боец Кодзо Такеда, който е един от малкото чужденци, които са печелили шампионски титли на два от най-големите тайландски стадиона. 

През 2005 г. повтаря своя път към титлата, но е спрян от холандеца Andy Souwer на финалите. През 2006 г. на K-1 MAX World Grand Prix, Buakaw се изправя отново срещу Анди Сауер и този път печели с TKO, грабвайки втората си K-1 World MAX титла и ставайки първия, който я печели два пъти. 

Превъзходството му в боевете винаги било толкова голямо, че съдийската колегия решила да промени правилата и забранява класическия тайски клинч, а при захват бил позволен един удар с коляно. 




2006 година започнала с победа над легендарния Майк "Железния" Замбидис, а след две седмици по правилата на тайландския бокс печели световната шампионска титла по версията WMC с победа над  Чохмот Киатодисак. 

На турнира K-1 World MAX Буакау побеждава още такива бойци като Върджил Калакоду, Гаго Драго, Йошихиру Сато и отправя три пъти Анди Сауър в нокдаун, ставайки отново шампион. 




В периода 2007-2009 г. побеждава Джабар Аксеров, Алберт Краус, Йошихиру Сато, Ники Холцкен, Джон Уейн Пар и т.н., но този път не успява да грабне титлата. През 2007 г. Масато Кобаяши го спира на четвърт финал, а през 2008 г. Буакау е нокаутиран от Йошихиру Сато на осминафинал, а през 2009 г. на полуфинал съдиите присъждат спорна победа на  Анди Сауер. Тогава Буакау решава да напусне К-1.

Кариера след К-1

През 2010 г. той участва в кинолентата  Yamada: The Samurai of Ayothaya, основан на живата на Yamada Nagamasa, японски авантюрист, който в началото на 17-ти век става губернатор на провинцията Nakhon Si Thammarat в южен Тайланд.

През ноември 2010 г. Буакау Пор. Прамук побеждава на тунира по Shoot Boxing World Tournament 2010. Там бившия трикратен шампион Анди Сауер е победен от Toby Imada на полуфинала, но на финала Буакау побеждава Имада с TKO във втория рунд и става новия 2010 Shoot Boxing S-Cup World champion. 

През 2011 г. провежда срещи изключително по правилата на тайландския бокс. През септември той побеждава Warren "Chaka Zulu" Stevelmans и става шампион по версията WMC, а до декември се състезава на турнира Thai Fight, който спечелва, побеждавайки на финала австралиеца Frankie Giorgi. 


През януари 2012 г. той победил действащия шампион на TNA Джабар Аскеров. 

На 1 март 2012 г. Buakaw изчезва от тренировъчния си лагер Пор Прамук. На 12 март той се появява в телевизионно шоу и се извинява на феновете си, като заявява още, че има проблеми с клуба Por. Pramuk още от 2009 г. и затова е избягал. 
"Аз мога да понеса тежки тренировки, но не и лошо отношение. Става въпрос за съзнание, а не за тяло", заявява той.

На 31 май 2012 г. Buakaw обява намерението си да се откаже от активна спортна дейност след неуспешни преговори с Pramuk Rojanathan. Последната среща се провела с участието на председателя на Sports Authority of Thailand, президента на асоциацията на професионалния бокс в Тайланд, адвокатите на Buakaw и на лагера Por. Pramuk. Адвокатът на Прамук предложил на Buakaw 60% от приходите от боевете и 75% от приходите от публичните участия, реклами, спонсорства и други действия извън ринга. Адвокатът на Буакау се застъпил за тезата, че той трябва да получава всички приходи от извън състезателната дейност на ринга. Представителите на Por. Pramuk отвърнали, че ще го продадат на друг лагер. След като юристите не успели да постигнат съгласие, Буакау обявил, че ще напусне спорта, тъй като това ще е решение на проблемите. Твърди се, че когато Прамук чул това, започнал да пляска радостно, но не защото се радвал, че Буакау се отказва от спорта, а защото повече няма да има проблеми.

Buakaw заявил, че ще се върне в родния си град Сурин и ще се заеме с тренировки на млади бойци, като същевременно стане будистки монах. 

Лека-полека нещата започнали да се нареждат и с подръжката на компанията Yokkao Buakaw построил в Сурин нова спортна зала Banchamek Gym и той приема името Buakaw Banchamek. 
Sports Authority of Thailand (SAT) обаче обявили, че суперзвездата на Муай Тай Buakaw Banchamek не може да вземе участие на турнира Thai Fight, ако не регистрира официално своя кемп.  

Заместник-ръководителят на SAT Сакол Ваннапонг заявил, че Buakaw няма да може да се бие, докато SAT не разгледа жалбата му за несправедливо отношение към него от страна на Por. Pramuk Gym. 

На 5 юни 2012 г. адвокатът на Буакау изпратил писмо в Sports Authority of Thailand с молба за освобождаването му от задълженията му като състезател на Por. Pramuk gym, От 8 юни 2012 г. Buakaw вече не се считал за боец по Муай Тай и съответно бил освободен от лагера Por. Pramuk. 

Buakaw започнал да се появява в залите по джиу-джицу и се появили слухове, че ще премине в ММА. Това щяло да му даде възможност да продължи да се състезава без да нарушава договора си с Пор Прамук. На 29 юни същата година Buakaw опровергава тези слухове, че ще става ММА боец.

На 2 юли  2012 г. страните се срещнали в арбитражния съд по гражданските дела в Ratchadapisek. Заседанието продължило почти седем часа, а съдът оправдал двете страни и постановил, че Буакау може отново да се бие, но трябва да ползва името  "Buakaw Por. Pramuk", а да тренира където си иска. 60% от приходите от боевете ще отиват у него, а 40% в лагера. Приходите от другите дейности ще бъдат разпределени 75:25 (75% Buakaw, 25% на кемпа).

Буакау се връща в Thai Fight. На 17 август 2012 г. в Англия на стадиона King Power Stadium Leicester се състояла първата му среща. Той се изправил срещу Rustem Zaripov. Боят заършил с победа за Buakaw Por Pramuk. 

На 18 април 2013 г. се състояла пресконференция на MAX Muay Thai, където Buakaw заявил, че той се изказва в качеството на промоутъра New Fighter MMA Banchamek Gym. MAX правят планове за 4 големи събития през 2013 г., в които ще вземат участие най-известните бойци на Тайланд и целия свят. Буакау ще вземе участие в шоуто с бой срещу Malik Watson от САЩ. 

На 31 май 2013г. Buakaw постъпва в Университета Rattanabandit във Факултета по бизнес мениджмънт. На 21 юли 2013 г. той получава почетна степен доктор на науките и магистър по спорт от Университета Kasetsart, които се присъждат на хора, които са направили огромен принос в областта на спорта в страната. 

През август 2013 г. Buakaw подписва договор с K-1 World MAX.  На 15 септември 2013 г. на той побеждава Davida Calvo с ТКО след удар в черния дроб. Четвъртфиналът се провежда на 28 декември в Китай, където Буакау побеждава Zhou ZhiPeng (Китай) със съдийско решение. На 23 февруари на полуфинала на K1 WORLD MAX Buakaw се среща с Lee Sung-Hyun, побеждавайки със съдийско решение. 

През февруари 2014 г. Buakaw подписал договор с тайландския футболен клуб RBAC за една година. Той взема участие в тренировките и даже се появява в игра на 16 февруари 2014 г. с номер 16 като нападател. 

На 14 април 2014 г. в Сурин се провежда турнира COMBAT BANCHAMEK, където Буакау се явява освен като боец, но и промоутър. Там той се бие срещу австралиеца Victor Nagbe (Australia). 

14 юни 2014 г. - бой за титлата WMC WORLD CHAMPIONSHIP. Първоначално съперник на Буакау трябвало да бъде Fabio Pinca, но заради травма е бил заменен от французина Djime Coulibaly. Буакау печели пояса на Световен шампион версия WMC. Още един бой за шампионската титла на WBC Muaythai Championship Buakaw печели на 15 август 2014 г. срещу Abdoul Toure. 


На 13 септември в Минск, Белорус, се провежда осминафинал на турнира TOPKING WORLD SERIES, където Buakaw Banchamek (Thailand) побеждава Zheng Chunyu (China). 

На 28 септември 2014 г. се провежда официалното откриване на Banchamek Gym с адрес: 22 Soi Phokaew 3/19 Nawamin Rd, Klong Chan, Bangkapi, Bangkok, Thailand 10240.

На 24 октомври 2014 г. Буакау получил почетна степен на доктор на науките на университета Surin Rajabhat University.
На 15 ноември 2014 г. TOPKING WORLD SERIES 2014г. се провежда бой във формата "Super Fight" Buakaw Banchamek (Thailand) и Steve Maxon (Australia). Срещата завършва с победа на Буакау. 

На 20 декември се провежда финала на турнира TOPKING WORLD SERIES, където Buakaw Banchamek победил Dmytro Konstantynov от Украйна. 

Буакау Банчамек загуби полуфиналния мач в Top King World Series срещу руснака Хаял Джаниев на 28 юли 2015 г. 

Източници: nicekick.ru, wikipedia, muaythaipros.com, википедия

Редакция и превод от руски и английски:
Драгомир Драганов - СК "Легия"

Снимки: Facebook страница на Banchamek Gym

Виж още: