Почти всеки помни видеоиграта Street Fighter. Sagat беше последния бос, който бе много труден за побеждаване. Той беше облечен с Муай Тай шорти (по него време малцина бяха чували за тайландското бойно изкуство) и с превръзка на едното око.
Сагат бе омразен с неговите силни удари, мощни ъпрекъти и тройни ритници. Малко хора обаче знаят, че зад образа на героя Сагат от играта стои истински Муай Тай боец: Sagat Petchyindee. Сагат е роден през 1958 г. в Phimai, Nakhon Ratchasima. Той е седмо от общо десетте деца в семейството. Всички момчета от фамилията са били Муай Тай бойци. Дядото на Сагат - Suk Prasathin Phimai - бил известен и даже има негова статуя в селището в знак на почит за неговите успехи на ринга. Сагат навлиза в света на Муай Тай на 11 години покрай един от братята си. След половин година тренировки той взема участие в първия си бой по време на храмовия празник в селото, като го печели. След 20 боя момчето остава непобедено и привлича внимание върху себе си. Така в селото пристига Boonyeam Sophon, собственик на Муай Тай зала в Porntawee. След поредната победа на 16-годишния Сагат, той иска разрешение от чичото на момчето да го вземе със себе си в своята зала в Бангкок, където да го тренира. "Ще го направя звезда", заявява треньорът. Животът на Сагат изведнъж се променя - от боеве на местни рингове той става част от нещо по-сериозно. Както заявява сам: "Беше все едно от училищната скамейка да се преместиш в Университета." Той се присъединява към Petchyindee gym, от където взема бойното си име. "Преди това нямах нищо повече освен бойните си инстинкти, тук получих много теоритични знания, които нямах преди това", казва Сагат. Първият му бой за новата зала е на Ratchadamnoen stadium. Той губи, но се връща в злата, където тренира усърдно, осъзнавайки, че уменията му не са достатъчни, за да се наложи над по-трудни противници. Две години по-късно той достига точката, където печели пет боя един след друг. На първия турнир на Ratchadamnoen той печели пояса в категория петел. Сагат се пробва и на боксовия ринг, където се представя успешно. Той печели титлата в леката дивизия на Association of Boxing Commissions и Oriental and Pacific Boxing Federation (OPBF) през 1986 и 1987 години. По време на кариерата си той познава също така и вкуса на поражението. През 1978 г. след два мача в професионалния бокс Сагат излиза срещу Уилфредо "Базука" Гомес за титлата на Световния боксов съвет (WBC). Тайландецът губи с нокаут в третия рунд. В последствие започва да търпи поражения и в срещи по Муай Тай. На 25-годишна възраст той претърпява девет поредни загуби и смята, че кариерата му е завършила. Сагат даже търси съветите на местни монаси, тъй като решава, че му е направена черна магия. Сагат се връща в родното си село, където се среща с друг монах. Той ще помни думите му през останалата част от живота си: "Не се заслепявай от славата, когато си на върха и не се предавай, когато падаш". Сагат връща увереността си и открива новото си оръжие: ъперкъта. С негова помощ печели репутацията са ни нокаутьор и се оттегля от кариерата на 28-годишна възраст. Той записва 317 боя, 266 победи, 40 загуби и 11 равни мача. 150 от победите му са с нокаут. Сагат става световен шампион по Муай Тай и кикбокс, а също така и трикратен Лумпини шампион. В професионалния бокс записва 14 срещи с 12 победи. След края на кариерата си той получава множество оферти като треньор. Сагат тренира бойци в различни зали, включително и в Австралия. По-късно се мести в Япония, където е познат като страховит боец, като преподава в зала в Осака. С излизането на играта Street Fighter през 1994 г. той спечели световна слава, но не и пари. Героят Сагат е представен от Capcom, разработчиците на играта, като "Императора на Муай Тай". Той външно не прилича на прототипа си, а и разрабточиците никога не признават, че са взаимствали образа от реалния персонаж. Те никога не са влезли в контакт със Сагат, а самият той имал намерение да ги съди, но се отказва, тъй като пресметнал, че времето и парите, които ще похарчи няма да имат възвръщаемост. Все пак той използва играта за самореклама, като разтръбява, че той е Street Fighter-а. Така успява да си намери работа като треньор в Италия и Америка. Славата и парите, спечелени през кариерата му на боксьор, го правят осигурен до края на дните му. Той обаче започва друга голяма битка в живота си: тази с наркозависимостта. Сагат е арестуван за първи път през 2002 г. Вторият му арест му осигурява затвор, а през 2009 г. е пратен отново в затвора за пет години.
Сагат не говори много за това време, но разказва, че е боец по природа и след като е паднал, той трябва да се изправи отново. След като се отървава от зависимостта си той получава работа отново като треньор в различни тренировъчни центрове. Сега той е на 58 години и казва, че ритникът му е същия като на 18 години. "Това, на което искам да науча учениците си е, да не бъдат твърде самоуверени, тъй като славата не трае вечно." "Важно е да спестявате парите си, а не да ги харчите глупаво", казва още той. "Най-трудното нещо, след като спечелиш шампионска титла е, да я защитиш." Източник: Бангкок пост
Ники Холцкен стана кикбоксьор на 2015-та година според допитване на изданието "Кикбоксинг планет", цитиран от Melee-fight. Анкетата е проведена в периода от 1 ноември 2015 г. до 6 юни, като 433 гласа от общо 1315 са отишли за Холцкен. След него веднага се нарежда друг холандец - Рико Верховен (340 гласа), а на трето място е тайландеца Ситичай Ситсонгпийнонг с 294 гласа. Холцкен е роден и израстнал в Хелмонд, Холандия. В ранните си години е тренирал при Кор Хемерс от Golden Glory gym в Breda. Той се е занимавал заедно с други големи имена в кикбокса като Гокхан Саки, Цимерман, Алистър Овърийм, Леко и Семи Шилт. Сега той притежава собствена зала и свой екип, наречен "Холцкен Тийм". През последните години той стана един от най-популярните имена в кикбокса. Холцкен притежава отлични боксови умения, които му дават предимство при ударите с ръце. През 2013 г. той печели Световната GLORY Welterweight Титла и я защити три пъти поред. Ники Холцкен има 10 победи и като професионален боксьор, като няма загуба и има амбицията да се пренасочи от кикбокса към класическия бокс. Той даже тренира и в залата на Флойд Мейуедър при Джеф Мейуедър през март.
Днес ще ви представя още един материал по темата: Холандския стил срещу Муай Тай. Той е публикуван в блога, посветен на тайландското бойно изкуство - muayfight.wordpress.com. Когато се дискутира муай тай, често може да чуете фразата "Холандски стил", обикновено представяйки разликите му с "Тайландския стил". Даже може да чуете за "Бразилски стил" или "Американски стил". Може някои хора да се ядосат, особено тези, които се състезават в "Холандския стил" или "Бразилския", но истината е, че едниственият стил на муай тай е "Тайландския стил". Ако кажете, че практикувате "Холандски стил Муай Тай, съжалявам, но вие практикувате холандски стил кикбокс, не и Муай Тай. Сега, преди да ме намразят много от клавиатурните воини, нека да направим бърз преглед на това, какво представляват тези стилове.
Тайландски стил
Първо, групирайки бойците в тази категория регионални стилове, трябва да отбележим, че няма двама еднакви бойци. Всеки боец има свой стил. Както казва един тайландски треньор: няма един муай тай, има хиляди. Тайландският стил е твърде разпознаваем. Той е красив, величествен, основан на баланс, грация и контрол: - Релаксирана, почти невъзмутима поза; - Икономични движения - без излишни подскачания насам-натам; - Бавно начало - първите два рунда обикновено са мудни; - Основан на ритъм - не случайно звучи тайландска музика по време на мачовете; - Обикновено бойците се фокусират към нанасянето на мидъл кикове и прави удари с коляно, които се точкуват по-добре. - Важността на представянето - това, което показваш на ринга означава повече от това, което се случва; - баланс и контрол; - сложна игра в клинч;
Един от най-ярките представители на "Тайландския стил" е четирикратния Лумпини шампион, Саенчай. Въпреки, че дори този стил има хиляди варианти, Саенчай е идеалния пример на техничен боец в класическия стил. Това е най-ценения стил в Тайланд, фокусиран над хитроумните решения, ловкост и избягване на ударите, усъвършенствайки целия арсенал от муай тай оръжията.
Друг подобен пример може да е Самарт Пайакарун, един от най-великите бойци на всички времена. Друг популярен, макар и по-директен стил е т.нар. muay maad. Той се фокусира над тежките удари с ръце и унищожителни ритници. Въпреки че този стил на игра не е оценяван добре, то тези бойци целят да се наложат с нокаут над противника си, "вкарвайки" мощни удари и разгормяващи лоу кикове. Най-известният боец в този стил е Pornsanae Sitmonchai. Боят на Pornsanae Sitmonchai с Pakorn през 2010 г. е един от най-великите муай тай сблъсъци за всички времена: Друг пример е от времето на т.нар. златна ера на муай тай: това е Coban “the cruncher” Lookchaomaesaitong, притежаващ един от най-смъртоносните леви крошета в историята на бойните спортове.
Третият популярен стил е познат като muay kao (knee fighter). Този вид бойци се специализират в близкия бой, ползвайки клинча, от където да нанасят мощни удари с колена. Към момента едни от популярните имена на този стил в Банкок са Petchboonchu и Yodvicha.
Между впрочем, в тайландския стил кръговите ритници (round kicks) се нанасят предимно в горната част на ръцете и по тялото. Това е един от подписите на тайландския стил. Двама от най-добрите бойци с крака са Singdam и Yodsanklai. Това далеч не е пълния списък, но е най-важната извадка, показваща различията в самия муай тай в Тайланд. Възможно е muay maad стила на пръв поглед да ви заприлича на "холандския стил" с фокус върху неговите комбинации от удари с ръце и лоу кик (low kick - нисък ритник), обаче все още има ясни различия, когато става въпрос за темпото, ритъма и придвижването.
Холандски стил
След традиционния тайландски стил, холандският е най-често споменавания. Той се отличава със следното: -Бързо темпо (често боят е от три рунда вместо традиционните пет); - Агресивен и хиперактивен; - Бърз старт - няма бавни рундове, където противниците се изучават дълго; - Тежки боксови комбинации, последвани от удари с крак; - Много работа с крака (има се предвид придвижвания); - ограничения в клинча, лакти и подсечки;
Холандският стил стана популярен с успеха на бойци като Peter Aerts, Albert Kraus и легендарния Ramon Dekkers. Този стил на бой с три рунда, с ограничения в използването на лакти, клинч и подсечки, може по-скоро да се отнесе към кикбокса, отколкото към муай тай. Хиперактивната игра с високо темпо, подскачането от единия на другия крак, за тайландците означава, че боецът е нервен. Нещо повече: боецът се страхува. Тайландците предпочитат да гледат бойци, здраво стъпили на земята с двата си крака, показвайки най-доброто от себе си.
Заключение
И така, разгледахме различните стилове на муай тай (в публикацията още са разгледани т.нар. бразилски и американски стил, които обаче далеч не са популярни по света и не са обект на дискусии, поради което не ги преведох), така че можем отново да повторим: Единственият стил на муай тай е тайландския. Това е единстверия стил, който би бил оценен добре от тайландски съдии, единственият стил, обхващащ основните идеали на муай тай. Не казвам, че не трябва да тренирате остналите стилове, но просто не трябва да претендирате, че това е муай тай. Това не е муай тай. Основният въпрос наистина е липсата на разбиране на тайландския стил и системата за точкуване, а тя е в основата. Няма да описвам тайландската система за точкуване в дълбочина, но тя е със следните ключови моменти: Ефективността на ударите е важна, а не обема им или разнообразието Агресията не означава нищо, освен ако не е ефективна Как да приключите е далеч по-важно, отколкото как да стартирате Все пак, това, което виждаме извън Тайланд (дори и в Англия, където муай тай сцената е сравнително силна) е, че съдиите възнаграждават боеца, който е по-агресивен, прави повече комбинации от удари или боец, който започва силно, но в последствие избледнява. Ако един боец непрекъснато се движи напред, нанася по-голям обем от удари, макар и с по-малки поражения, той ще получи гласовете на съдиите, отколкото този, който го контраатакува с мощни мидъл кикове, прави колена и има добър тайминг. Само чрез насърчаване и образоването в автентичния тайландски стил на борба и оценяване можем да се надяваме да се промени това, и да се запази тази красива и уникална форма на изкуство. Организаторите трябва да се опита да наемат най-добрите рефери и съдии за спорта, а не само най-евтините. Несправедливо е за бойци, които са работили усилено и са разработили истински тайландски стил да бъдат ограбвани по този начин. Статията отразява мнението на автора й от muayfight.wordpress.com и публикувана тук с информативна и познавателна цел за трениращите кикбокс и муай тай.
Много пъти сме говорили за концентрацията по време на тренировка, настройката на ума преди боя, чели сме съветите на различни бойци, но друго си е Тренера да ти го набие в ума. Уроците в живота са болезнени - в преносен и буквален смисъл и младите бойци трябва да свикнат с тази мисъл и да настроят съзнанието си в тази насока. На една от скорошните тренировки един бездушен спаринг накара Тренера да каже някои истини, така както той ги мисли и чувства: "От какво се боите? Че ще получите някой и друг удар? Трябва да превъзмогнеш страха си. Всеки се страхува, но майсторството се състои в това да превъзмогнеш себе си, да победиш страха си и да застанеш смело срещу противника си". Тук тренера нави на бързо бинтовете, сложи ръкавиците и се качи на ринга в залата. Застана в гард и накара противника си да го атакува мощно с ръце и крака, показвайки, че когато заемеш правилната стойка, затвориш правилно гарда си, не може да понесеш тежки поражения. "Това е - мога да ви покажа как да се защитите, как да нанасяте ляв прав, десен прав, крошета, да ви науча на техника. Това мога. Но да ви дам сърце, с което да излезете на ринга и да се изправите срещу противника - не мога. Това е нещо, с което човек или се ражда, или се настройва сам. Когато тръгнеш на състезание с настройката: "Ама, аз знам, че ще ме бият", наистина ще ви набият. Победата първо се случва тук и тук, в главата и в сърцето, а после идва и на ринга."
Кой е по-добрия стил? Кой е по-ефективен? Кой от двата стила е за предпочитане за уличен бой? Какви са приликите и разликите между двата стила? Това са само част от въпросите, които много от трениращите си задават. Отговори в интернет има много. В различни форуми може да срещнете най-разнообразни мнения. Някои са дадени от "клавиатурни" кикбоксьори, други са постнали нещичко преписано от някой съмнителен експерт в областта и т.н. Аз не се наемам да отговарям на тези въроси. По-долу публикувам със съкращения статия от блога pineapplesamurai.com. "Ананасовият самурай" Дон Самраз се занимава с MMA и е тренирал както в холандска школа по кикбокс, така и в кемпове в Тайланд. Той споделя в блога си своя опит и своето мнение, описвайки тренировъчните методи, спарингите и стила на водене на бой. Холандия: Това е най-интензивната тренировка, която съм имал някъде. Някога. Те не ти позволяват да пиеш вода по време на 2,5 часовата сесия, а тренировката от своя страна е болезнена и монотонна. Може би защото методиката й с множество повторения идва от Киокушин карате. Залага се на ефективността, т.е. във всеки един момент трябва да действаш силно и реалистично все едно си в действителна бойна обстановка. Всичко останало се счита за загуба на време. Няма много бой със сянка и дори разтягане. Това, което се очаква от теб, е, да излезеш на татамито и да работиш. Може да ви звучи тъпо, но методът работи. Те работят по двойки, изпълнявайки комбинации един на друг. Започва се с основните комбинации, като към тях постепенно се добавят следващи движения, правейки ги все по-сложни, навързващи ги в дълга верига от атаки. Ударите са бързи и тежки, а комбинациите се изпълняват без почивки и без разговори. В началото изпитвах силни болки в краката от ритниците, но с времето се калих. Работата на лапи е по-рядка, освен когато се отработват някои техники по преценка на треньора с определен състезател. Работата за издържливост и кардиото се очаква от теб да я вършиш извън тренировъчната сесия. Обикновено това се прави рано сутрин преди основните занимания. Аз пристигах към 07:30 ч., бягах 30 минути, след което се занимавах още 30 минути с тежести и в 08:45 ч. започвах основната тренировка. Тайланд: Тренировките започваха с 10-минутна загрявка, бокс със сянка, бинтоване на ръцете. Тук обстановката е по-релаксираща с повече възможности за експериментиране на ударите и индивидуална работа. След загрявкта следват 8-10 рунда, от които 4-5 на чувал, 4-5 на лапи с треньора, който те коригира. Фокусът е към киковете и ударите с лакти. След лапите следва 30 минути клинч. Заключителната част е самостоятелна практика на удари с коляно на чувала и тийп (мае гери от карате), като повторенията са по 500 за всяка техника. Всичко това може да се допълни с подскоци на автомобилни гуми, коремни преси и бягане. Спаринг: Холандия: Спарингът в Холандия има за цел да наподоби истинска схватка и там ще ви удрят здраво, особено с лоу кик. Не е много забавно да участваш в тези тренировки. Вие сте като на война, концентрирани за победа и няма място за закачки с партньора. Тайланд: И тук спарингът е суров, макар че темпото е по-бавно. Ще ви ритат здраво по цялото тяло и краката. Спарингът включва и интензивни клинчове. Техниката е насочена към: Холандия: Боксови комбинации, работа върху придвижванията, използвайки ударите с ръце, за да завършите с мощен лоу кик. Тайланд: Клинч, колене, лакти, раунд кик в тялото. Боен стил: Холандия: Много експлозивен и винаги търсещ нокаут. Ръцете се използват, за да завършите с ритник. Комбинациите са от 3-6 удара и водещият крак е основна цел за атака. Ръцете и краката се използват еднакво, за да спрете опонента си. Тайланд: Предимно се използват единични, мощни удари. Целта в Muay Thai (освен ако не се опитвате да нокаутирате опонента си) е да нанесете стабилни ритници в тялото и мощни колена основно в 3-я и 4-я рунд, тъй като това са най-високо оценяваните удари и рундове. Ударите с ръце не се оценяват така високо. Боецът може да падне от удар с ръка, но ако нанесе повече ритници в рунда, той може и да победи по точки. Често може да видите състезатели, които отговарят със същата техника, с която са били ударени, за да покажат на съдиите, че не са били засегнати и могат да отвърнат на удара. Системата за оценяване в Муай Тай е по-сложна и комплексна. Тя е силно повлияна от залаганията, което рефлектира върху начина на водене на боя. Боецът може да получи точки за това, че не мърда много и стои стабилно, а атакуващият да бъде наказан за това, че не е нанесъл поражения с атаката си. Тайландецът може да се бие всяка седмица и затова те гледат да избягват да нанасят ненужни поражения един на друг повече от необходимото, за да спечелят срещата. Холандецът от своя страна иска да ви убие с всеки един удар във всеки един рунд във всеки един мач. Не се връзвайте на това, което четете в интернет форумите по темата Тайландски против Холандски стил. Факт е, че тайландците се бият много често и достигат до над 300 боя в живота си, което означава, че те не тръгват да печелят всеки бой с нокаут. Те знаят, че следващата седмица пак ще трябва да се бият, за да нахранят семейството си и няма да могат да го направят ако се контузят тежко. Западните кикбоксьори са по-добре платени и имат повече време да се възстановят, и подготвят за следващата си среща. Правилата в Тайланд са по-различни от тези на К-1, така че е трудно да сравниш двата стила. Муай Тай точковата система традиционно залага на ударите с коляно от клинч, както и на чист единичен удар с крак, докато в холандския кикбокс почти не се залага на клинча, а и повече се точкуват комбинациите навързващи удари с ръце и завършващ лоу кик или кик в тялото. Клинчът е най-голямата разлика в двата стила и определено Муай Тай има предимство там.
Холандският "Принц на кикбокса" Рико Верховен хвърли ръкавицата на Бадр Хари (Мароко). Това се случи в телевизионно интервю по холандска телевизия. Водещият го попита дали е вярно, че иска да проведе бой с Хари, на което Рико отговори, че няма проблем, стига Бадр Хари да е съгласен. Верховен беше подканен от водещия да отправи предизвикателството на момента, на което холандецът отговори: "Бадр, ти знаеш, че съм готов, аз съм номер 1 в своята категория, и ако си готов за бой, дай да го направим!" Половин час по-късно Бадр Хари отговори в Туитър, приемайки предизвикателството:
Рико Верховен е роден на 10 април 1089 г. и е Световен Glory шампион в тежка категория. Той започва да се занимава с бойни изкуства на 6 г. в залата по киокушин карате, трениран от баща си. На 7-годишна възраст започва да се занимава и с кикбокс. През годините се е бил с един от най-големите имена в бойните спортове, побеждавайки своя кумир - Петер Аертс, от когото се е възхищавал като дете, гледайки мачовете му от К-1 в Япония.
След мача си с Аертс, за да не губи форма се записва за мач по професионален бокс, побеждавайки във втория рунд с нокаут Янош Финфера от Унгария. Верховен е Световен Glory шампион в тежка категория от 2013 до сега. В интервю признава, че е имал намерение да стане ММА боец и преди да подпише с Glory се е заел с граплинг, включвайки се в състезания, като до момента няма загубен мач, ставайки шампион на Холандия. Той не изключва възможността да смени кикбоксьорския ринг с октагона в бъдеще, както и да се качи отново на професионалния боксов ринг.
Представителят на СК "Легия" Стефан Великов грабна златното отличие на първия отворен шампионат по кикбокс и муай тай "Купа Варна". Той се състезава в кат. до 71 кг в дисциплината Муай Тай.
В първия двубой отказа противника си след три унищожителни лоу кика, а във втория се наложи убедително с 3:0 съдийски гласа.
Останалите представители на клуба Атанас Пеев, Виктор Сидеров, Слав Косев, Павката и Фери се представиха достойно на турнира. Тях тепърва ги очакват по-големи успехи и златни медали.
Главното събитие на Glory 31 Амстердам ще е реванша Ситичай Ситсонгпийнонг (Тайланд) - Робин Ван Русмален (Холандия). Първата среща се проведе на GLORY 25 MILAN, като холандецът спечели боя със съдийско решение, което според мнозина бе спорно. Срещата между представителя на т.нар. холандски стил и тайландеца ще се състои на 25 юни. Главното събитие на турнира Glory 30 Лос Анджелис ще е боя между Саймън Маркъс и Дъстин Джейкъби.
